Култура / Брой 7 (3000), Септември 2023

В. „Народна култура“, год. XI, брой 12, 25 март 1967 г.

На Шекспировия „Глобус“ е била изобразена емблемата на театъра. Херкулес поддържа на своите плещи земното кълбо. А Жак от „Както ви се харесва“ възкликва: „Целият свят е сцена“. Това вътрешно усещане за огромната сила и универсалност на театъра „се покрива“ от непостижимата мащабност на гения на Шекспир. Но въпросът не е до мащабите, а до природата на театъра. Той сякаш няма временни и пространствени граници. Преди 2500 години Едип цар за първи път протегна тръпнещи и молитвени ръце към своя народ с избодени очи и кървави сълзи, за да изкупи вината си, без да беше виновен. И тези окървавени очи и прострени ръце стоят и до днес в своя трагичен трепет и дълг към народа по сцените на целия свят. Гордата и непреклонна Антигона през горнилото на вековете защитава закона на своето сърце сред величие, воля и любов. Тя е в душите на всички, които знаят цената на любовта и смисъла на борбата в името на един висок идеал. А Лир сред ехото на стихващата буря мълви своя отказ от стоте рицари… Свалете от мене всичко чуждо… Аз съм цар от глава до пети… Скоро ме отведете в затвора… Той е прозрял простата истина за човека извън маската на житейските условности. А Горкиевият Сатин замислено мълви: „Човек стои над ситостта“… Неспокойни, тези герои и стотици като тях шестват по сцените на света неуморими и вечни, за да обезпокоят безброй зрители по всички кътчета на земята и да ни карат да се замисляме… Това е театърът…

Театърът е вглеждане на човека в самия себе си и в заобикалящия го свят. Хората от цял свят обичат театъра заради братската дружба, която той създава между тях по пътя на човешкото себепознание и познанието на живота. Но театърът не е само познание. Той е и мечтателност. Той изразява най-съкровените и най-достойни мисли на човечеството за щастие, свобода и мир. Той е и школа за човешко самоусъвършенстване. Това вечно търсачество на човешкия дух и неговият вътрешен порив създават активната поезия на театъра, която го прави любимо изкуство на масите. „Обичам театъра, казваше Ромен Ролан, защото заразява хората с едно чувство, обичам тази обширна обща трапеза, на която хората могат да пият от чашата на въображението на своите поети, воля и чувства, твърде оскъдно отпускани им в техния собствен живот.“ Но волята е „последният акт“ преди действието. Затова и преди да бъде воля, театърът е убеждение. Убеждение в своята дълбоко хуманистична мисия. В основата на това убеждение, което обединява истинските творци на театъра от целия свят и въздейства на милиони зрители, стои една тревожна загриженост за съдбата на човечеството и на всеки отделен човек. Това е неговата общественост. Театърът не е само обществен и съвременен, той е и национален. Неговото богатство е националното многообразие. На своя роден език чрез националната чувствителност и рефлекс всеки театър изразява „своята“ художествена правда. Този театър е колкото национален, толкова и народностен. Но извън националната и обществена проблематика на своя народ, в самата същност на театъра има нещо „универсално“. Това, което долови Шекспир. Театърът е духовният Херкулес на времето, който на плещите си носи тревогата, страданията и надеждите на човечеството дори тогава, когато разкрива само съдбата на отделната личност. Това доказаха класиците от Софокъл и Шекспир до Ибсен и Горки. В основата на театъра стои проблемът за човека и това ражда силата на истинския театър. Без хуманистичната дълбока тревога за човешките съдби театърът не може да съществува. Това човеколюбие, тази сила на убеждението за разумно и хармонично общество и за богатството на човешката личност се превръщат във воля. Волята става действие. Действието – творчество.

По цял свят всяка вечер завесите на театрите се вдигат като израз на тази благородна човеколюбива воля на десетки автори, режисьори, артисти. Театърът е бил винаги един повик за справедливост и истина. Днес има нужда от него повече от всякога. Светът се раздира от борби, от кървави изстъпления, от опита за системни унищожавания на цели народи, от унижения и зло. Театърът спомага да се осъзнаят тези злини. А да осъзнаеш злото, това значи наполовина да си го победил.

Театърът е и мисия. Той е властната сила на разума и човешкото сърце, които насочват волята към дело в името на човешкото щастие. Той е израз на народните тежнения, картина на човешкото страдание и подвиг. Той е протегната и срещната ръка на стотици и хиляди зрители в името на живота и мира. Театърът е непрестанно откриване на човека и обществото.