Култура / Брой 2 (3005), Февруари 2024

„Блажени са блажените“ в Театър 199, постановка Весела Василева

Романът „Блажени са блажените“ на Ясмина Реза, позната на българската публика най-вече като драматург, е зареден с театър. Всяка от неговите 21 глави е монолог на някой от 18-те персонажа. В тези разкази от първо лице покрай някоя всекидневна, често банална случка излизат наяве тайни, неудовлетворени желания, премълчавани недоволства, безброй разочарования и също толкова изневери, което – основателно или не – затвърждава впечатлението, че французите са нация от прелюбодейци. Тъй като героите се познават отблизо – като приятели, любовници, съпрузи – всеки следващ глас добавя по нещо към образите на другите и отваря нови сюжетни разклонения. Журналист, адвокатка, страстен картоиграч, бивш генерален директор на банка – житейските пътища на тези хора се пресичат по неочаквани начини, разкривайки нюанси на щастието и нещастието. Всеки от тях се опитва да противостои на атаките на живота, на ерозията на времето, на травмите от самотата. И прикрива провалите си зад „показно благополучие, заявено на всеослушание“. Единственото им оръжие в тази човешка безизходица е смехът.

Реза („Арт“, „Живот х 3“, „Богът на касапницата“) е остроумна разказвачка, проникновена наблюдателка и повелителка на финия детайл. Доказва го категорично и с „Блажени са блажените“ (преводач Валентин Маринов-Пело, в чиято памет е спектакълът). Режисьорката Весела Василева (нейна е и сценичната версия) е успяла да зареди с още по-интензивна театрална динамика този калейдоскопичен роман. Тя раздвоява и разтроява образите, монолозите се водят на няколко гласа и се разиграват със завладяващо темпо. Христо Гърбов, Свежен Младенов и Мак Маринов щафетно си предават въвеждащия монолог на Робер Тоскано. Всеки от актьорите придава различно звучене на персонажа и описвания от него чутовен семеен скандал, разиграл се в супермаркета заради парче сирене. Христо Гърбов е примиреният с ролята си на мъж под чехъл съпруг; в нелепата сцена в супермаркета той с последни сили опитва да съхрани поне капка достойнство, докато накрая го губи с гръм и трясък в гротескна схватка с жена си за ключовете от колата. Мак Маринов е по-младият и по-настървен вариант на Робер, а Свежен Младенов – по-уязвимият, но и тримата са напълно автентични.

Освен че адекватно е превела романа на театрален език (столовете от оскъдния реквизит са ту пазарски колички, ту предната седалка на автомобил, където възрастната Маргьорит учи 70-годишната си зълва да кара кола автоматик), Весела Василева е уловила и тънкия хумор, превърнал се в запазена марка на Реза.

В спектакъла, както впрочем е и в живота, жанровете са смесени: сцените на семейни „войни без думи“ се редуват с популярни хитове, изпълнени на живо и с голяма доза самоирония. След „зимата на нашето недоволство“ идва обяснение в любов: трогателен Христо Гърбов с I Will Always Love You, романтичен Свежен Младенов с Always on My Mind, заразителни с хумора си Жорета Николова и Светлана Янчева с Memory от мюзикъла „Котки“…

Героите на Реза умеят да се смеят, включително и над себе си. Жорета Николова и Светлана Янчева го владеят до съвършенство този смях през сълзи. Дългогодишното им житейско и професионално приятелство придава непосредственост и лекота на тяхното сценично партньорство, чиято кулминация тук е споменатият по-горе урок по каране на автоматик, завършил в петметрова бариера в Булонския лес.

Буквално смях през сълзи е монологът на Лионел Ютнер, когато признава пред приятелите си, че синът му не е на стаж в Лондон, а в психиатрична клиника. Свежен Младенов започва приглушено-изповедно, после избухва в продължителен истеричен смях, който прелива в накъсани хлипове. Правдоподобна градация на емоцията, предадена по блестящ начин.

„Никога не съм адаптирала роман за сцена“, казва Ясмина Реза в интервю с издателя на „Блажени са блажените“ Георги Борисов. „Ако исках да е пиеса, щях да напиша пиеса. В романа има твърде много герои, твърде много дълбоки разсъждения, които не биха могли по никакъв начин да бъдат предадени на театрална сцена. Това е литература, която няма нищо общо с театъра.“ Спектакълът „Блажени са блажените“ я опровергава.