Култура / Брой 2 (3005), Февруари 2024 / Книги

Възпитание на послушанието

26.02
2024

В лицето на Пламен Дойнов литературата на социалистическа България (или на Народната република) откри своя внимателен, проницателен и хладнокръвен изследовател, който без гръмки фанфари, но системно, методично и със строго научни методи успява да (ни) я покаже такава, каквато в действителност е била. Ако тръгна да изброявам монографиите, студиите и сборниците, посветени на литературна история на НРБ, написани/осъществени с водещото участие на проф. Пламен Дойнов, със сигурност няма да ми стигне мястото... [...]

От Митко Новков 0 коментара Прочети повече...

Лабиринтът на Билге Карасу

26.02
2024

Ако Мишел Турние бе обядвал с Итало Калвино в Истанбул на път за Япония, вероятно щеше да напише книга като „Градината на заминалите си котки“ на Билге Карасу. Действително този сборник с приказки се доближава до „Среднощен пир на любовта“ заради рамката, която обхваща разкази, на пръв поглед събрани произволно. Самата рамка, в която в случая се разиграва една шахматна партия, е изпълнена с привидности и двусмислия, напомнящи за филма „Миналата година в Мариенбад“ на Ален Рене. [...]

От Мартин Касабов 0 коментара Прочети повече...

Игра на времена

25.02
2024

След няколко много добри стихосбирки Надежда Радулова издава „Тук живее Йожи“. Книгата има и предложен жанров ключ – роман в 21 разказа. Изненадата иде от наложилото се мнение, че Радулова е поетеса. И то утвърдена, много талантлива, със свое разпознаваемо място в поезията ни. И въпреки това „Тук живее Йожи“ не е съвсем неочаквана в творческия път на авторката. Ще открием познатото ни малко момиченце – разказвач, наблюдателка на света, което играе и се забавлява, но и порасналата, помъдряла жена. [...]

От Катя Атанасова 0 коментара Прочети повече...

Мечтата за литература

25.02
2024

„Висящите полета на българската литература“ на Борис Минков е страстно и радикално поставяне на процеса на четене и възприемане на масата. За концепцията на „висящите полета“ изследователят минава през теориите и понятията на Изер – Яус – Бурдийо. Полетата са „своеобразна черна кутия на един рецептивен процес“ с всичките му прекъсвания и къси съединения в модела на българската литература, но без тези пролуки да имат характера на дефицит и да се изживяват като липси, напротив. [...]

От Десислава Неделчева 0 коментара Прочети повече...

Българският театър през комунистическия режим

25.02
2024

Как да се разкаже историята на театъра от периода на комунистическия режим? Две издания на фондация „Хомо Луденс“ разглеждат темата в методологически и практически план. Сборникът „Преосмисляне на театралното наследство от времето на комунизма“ е събрал текстове на участници в международната конференция в рамките на театралния фестивал „Варненско лято“ през 2023 г. Дебатът е какви методологически стратегии да се приложат, каква трябва да е историческата перспектива... [...]

От Людмила Димова 0 коментара Прочети повече...

Езикът не е невинен. Разговор с Агустина Бастерика

25.02
2024

Езикът е нещо много важно – той прикрива реалности, създава ги или ги прави видими. И затова аз казвам, че езикът никога не е невинен. Бих ви дала един много характерен пример в това отношение – в моята страна Аржентина патриархалното обществено съзнание допреди 20 години не допускаше понятието „убийство на жена“. Подобни престъпления се характеризираха като „престъпления от страст“. С тези думи се квалифицираше всяко убийство на жена като оправдание – „да, той я уби, защото я обичаше много...“ [...]

От Цветан Цветанов 0 коментара Прочети повече...