Анелия Янева

Анелия Янева завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“ и специализира театрознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работи като редактор в отдел „Култура“ на в. „Стандарт“, сп. „Сега“, в. „Сега“ и приложението „Капитал Light“ на в. „Капитал“. Понастоящем е преводач и театрален критик на свободна практика. Председател е на Обществото на независимите театрални критици.

Завръщане към смисъла

Само автор като Мирела Иванова, изследваща от години живота и творчеството на Вазов, би могъл да го представи в една съвсем различна светлина, неприсъща за иконния образ. И то без да се заиграва с нездравото любопитство около интимния живот и смъртта на поета. „О, ти, която и да си…“ осветлява слабо познатата страна на личност, дълбоко емоционална и чувствена, податлива на женска съблазън, която обаче плаща висок данък обществено мнение, за да отговори на представите за народен поет. [...]

Врагът вкъщи

Любов-ненавист, жестокост-нежност, отчаяна самота в съжителството – това е бракът на нереализиран житейски и професионално университетски преподавател от Нова Англия и неговата съпруга, която всекидневно му отмъщава за провалите. „Най-странното е, че в тази жестока и същевременно весела пиеса осезателно се усеща присъствието на Бог, но той е със зачервени очи, защото през цялото време плаче. За нас?“ – казва Кама Гинкас, един от водещите театрални режисьори, за пиесата на Е. Олби „Кой се бои от Вирджиния Улф“. [...]

Майсторът на недоизказаното

В мотивите си за присъждането на Нобеловата награда за литература на Харолд Пинтър през 2005 г. Шведската академия определя творчеството му като „изследване на бездната, криеща се зад всекидневните брътвежи, и нахълтването в затворените стаи на потисничеството“. В своите спектакли режисьорите Явор Гърдев („Завръщане у дома“, МГТ „Зад канала“) и Антон Угринов („Катастрофа“, ТР „Сфумато“) изследват тъкмо тези черти в драматургията на британския автор, чиято 90-годишнина от рождението отбелязваме през 2020 г. [...]

Син на книгите си. Разговор с Ерик-Еманюел Шмит

Ще ми се да можех да заразявам със своята вяра, но това е невъзможно, защото не бих могъл да дам доказателство, а само да свидетелствам. Не знам дали съм най-подходящият човек за това, защото съм атеист по рождение, по образование, по свое собствено желание, ако щете. Докторатът ми по философия е върху Дидро, а той е сред великите атеисти. Така че не съм аз най-подходящият за подобно откровение. Това откровение обаче беше революционно за мен. След него започнах начисто. [...]