От 1997 г., когато е поставена за първи път в лондонския Кралски национален театър, „Отблизо“ е удостоена с наградата Лорънс Оливие за най-добра пиеса (1998), наградата на нюйоркските театрални критици за най-добра чуждестранна пиеса (1999), номинирана е за наградата Тони (1999) и по нея е заснет филм (2004). Реплики от нея са станали заглавия на песни („Лъжата е най-забавното нещо, което едно момиче може да изпита, без да си сваля дрехите, но е още по-забавно, ако го направи“, „Сърцето е юмрук, обвит в кръв“). [...]
Романът „Блажени са блажените“ на Ясмина Реза, позната на българската публика най-вече като драматург, е зареден с театър. Всяка от неговите 21 глави е монолог на някой от 18-те персонажа. В тези разкази от първо лице покрай някоя всекидневна, често банална случка излизат наяве тайни, неудовлетворени желания, премълчавани недоволства, безброй разочарования и също толкова изневери, което – основателно или не – затвърждава впечатлението, че французите са нация от прелюбодейци. [...]
„Какво може да направи едно същество сред своите себеподобни, освен да обича?“ Този стих на бразилския поет Карлус Друмонд ди Андради стана моя отправна точка към три от спектаклите в програмата на „Световен театър в София“, които избрах по любов. Това се пита в „Любов“ на Пипо Делбоно, където чух (прочетох като субтитри) стихотворението на Ди Андради. Същият въпрос, макар зададен индиректно, звучи в „Сън в лятна нощ“ на Йерней Лоренци и „Чайка“ на Джейми Лойд. [...]
За всеки режисьор е чиста проба хазарт да се захване с пиеса на Иван Вирипаев. Без значение дали преди това му се е удавало да намери ключ към подвеждащо простите и уж разбираеми сюжети на родения в Русия драматург, актьор, режисьор, сценарист и продуцент. Защото тук, както никъде другаде, провалът е абсолютно гарантиран, ако не се вникне между редовете. Самият Вирипаев неведнъж е казвал, че смисълът на неговия театър е не толкова в това, което се казва, колкото в невербалния контакт между зрителя и актьора. [...]
