Анелия Янева

Анелия Янева завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“ и специализира театрознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работи като редактор в отдел „Култура“ на в. „Стандарт“, сп. „Сега“, в. „Сега“ и приложението „Капитал Light“ на в. „Капитал“. Понастоящем е преводач и театрален критик на свободна практика. Председател е на Обществото на независимите театрални критици.

Един стар херой

Макар времевата дистанция между романите „Дон Кихот“ на Сервантес и „Нова земя“ на Вазов да е близо триста години, те имат един общ герой. Той е невидим, но присъствието (или по-скоро отсъствието) му определя действията и на останалите персонажи. Този герой е погубеният идеал на една отминала епоха, чийто благороден идеализъм, високи стремления и морални принципи са вече отживелица. Техните продължители и сторонници в най-добрия случай ги вземат за непрактични идеалисти, ако не и за откровено луди. [...]

Шекспирови вариации

Едва ли друг би могъл с такъв творчески възторг да се плиска в свои води сред заобикалящия ни ковиден страх и абсурд, както го прави Теди Москов. Възцарилото се безумие за него е като лопата въглища, хвърлена в парния котел на въображението му. Повод иронично да въздаде всекиму дължимото и с хаплив присмех да ни приземи и освести. За него трагичното в сегашната ситуация е привидяно като гротеска, фарс или „трагедия дел арте“, както жанрово класифицира най-новата си постановка „Шекспирин по време на пандемия“. [...]

Завръщане към смисъла

Само автор като Мирела Иванова, изследваща от години живота и творчеството на Вазов, би могъл да го представи в една съвсем различна светлина, неприсъща за иконния образ. И то без да се заиграва с нездравото любопитство около интимния живот и смъртта на поета. „О, ти, която и да си…“ осветлява слабо познатата страна на личност, дълбоко емоционална и чувствена, податлива на женска съблазън, която обаче плаща висок данък обществено мнение, за да отговори на представите за народен поет. [...]

Врагът вкъщи

Любов-ненавист, жестокост-нежност, отчаяна самота в съжителството – това е бракът на нереализиран житейски и професионално университетски преподавател от Нова Англия и неговата съпруга, която всекидневно му отмъщава за провалите. „Най-странното е, че в тази жестока и същевременно весела пиеса осезателно се усеща присъствието на Бог, но той е със зачервени очи, защото през цялото време плаче. За нас?“ – казва Кама Гинкас, един от водещите театрални режисьори, за пиесата на Е. Олби „Кой се бои от Вирджиния Улф“. [...]