Култура / Брой 3 (3006), Март 2024

„Кармен“ от Жорж Бизе в „Метрополитън Опера“, постановка Кари Кракнел, диригент Даниеле Рустиони, сценограф Майкъл Ливайн, светлинен дизайн Гай Хоар, в главните роли Айгул Ахметшина, Пьотър Бечала, Ейнджъл Блу, Кайл Кетелсен и др. Премиера – 31 декември 2023 г.

Новата постановката на „Кармен“ от Бизе в „Метрополитън Опера“ е забележителна с участието на мецосопраното Айгул Ахметшина в ролята на Кармен — харизматична певица и актриса, която с наслада и ирония се превъплъщава в ролята на провокативна и свободна по дух жена. А на втори план отстъпва темата за фаталната жена, чиято жертвена съдба е предопределена от бедността ѝ.

Кари Кракнел, британската театрална и оперна режисьорка, дебютира силно на сцената на „Метрополитън Опера“ именно чрез този нов поглед към класическия сюжет, когато във фокуса е социалната несправедливост на живота като предпоставка за експлоатация, насилие и гибел. Няма нищо самоцелно или изкуствено в адаптацията на операта към днешния ден, напротив, именно социалната острoта придава на теми от XIX в. крайно ангажиращо звучене. Дръзката природа на Кармен, красотата ѝ са само една от причините за фаталната предопределеност. Това, което реално води до смъртта ѝ, е бруталната жестокост на социалното дъно, в чиито подвижни пясъци потъват мнозина като нея, пък били те жени или мъже.

Кари Кракнел преосмисля историята на „Кармен“ на Мериме/Бизе, като пренася действието от Севиля в някаква условна територия в Калифорния, Аризона или Ню Мексико… Моментални са асоциациите с темите от новините за ширещото се насилие и злоупотреби с работниците мигранти.

Първото, което се вижда в началото на спектакъла, е служебният вход на някаква силно охранявана зона с патрули и решетки. Сякаш работничките влизат във военен завод, а не в цигарена фабрика и оттам идва хипотезата за сенчестия характер на този бизнес. Темата е продължена, когато буквално пред очите на зрителите се товари контрабандно оръжие, за да се стигне до авария на огромния камион в някакво забравено от света място…

Фарове на камиони, бензинови помпи, сандъци с контрабанда – това е средата, в която живеят Кармен и нейните приятели. В каубойски ботуши и къси дънкови панталонки тя смело се качва и пее върху някаква камара от помпи или танцува върху сандъците с оръжие (диригент Даниеле Рустиони). Танцът на Кармен е израз на младост, жизненост, бликаща енергия и откъсване от така заземяващата реалност.

Преосмислена е и битката с биковете – тя протича като родео, на което забавляват клоуни в нелепи костюми, а Ескамилио, в изпълнение на бас-баритона Кайл Кетелсен, е родео звезда, местна знаменитост. Висока метална ограда огражда трибуните на това място, където хората се веселят, правят си селфита, а приличат на животни, затворени в клетка. Запазена марка на сценографа Майкъл Ливайн е включването на хора като елемент от визуалната среда на спектакъла.

И въпреки това има някаква поетична доминанта, която възниква ту чрез наситени с лиризъм дуети, като дуета между Дон Хосе и Микаела (Пьотър Бечала и Ейнджъл Блу), ту чрез визуални трансформации. Множество диоди насищат сцената с променлива и променяща се светлина от началото до финала (светлинен дизайн Гай Хоар). Към тази мамещо красива светлина на финала ще се присъедини и духът на Кармен. След като е убита от удар с бейзболна бухалка – Кармен рухва на земята като убита птица, която се е опитала да прелети над непозволена територия.

Не всеки зрител има нагласата да гледа класическата опера „Кармен“, наситена със съвременни политически и социални алюзии, но има пълно единодушие сред публиката за изпълнението на мецосопраното Айгул Ахметшина, която пее с мекота и естественост, като привлича към историята на героинята и най-скептичния зрител. Жестоките игри на Кармен не са израз на див и необуздан темперамент, а естествена проява на младост, жизненост и артистизъм. След смъртта ѝ жените по трибуните на родеото се надигат в знак на ужас и солидарност с тази, която се е осмелила да бъде различна.