Градината на Хелман

Предпоследната, шеста авторска пиеса на Лилиан Флорънс Хелман (1905–1984) е приемана за нейната най-добра творба. Писана е в съдействие с Дашиъл Хамет, с когото са в интимни отношения от 1931 г. до смъртта му. Премиерата е на 7 март 1951 г. в Ню Йорк. Критиците забелязват, че ако върху нея преди е влияел Ибсен, тук са очевидни аналогии с Чехов (не само с „Вишнева градина“ или „Три сестри“). На сцената са празни откъм екзистенциална енергия хора, повече или по-малко съзнаващи безсмислието на живота си. [...]

Китът не е риба. Океанът не е море

„Когато поставяш роман на сцената, последното нещо, което трябва да направиш, е да го преразкажеш. Трябва да имаш един център и около него да завъртиш историята. В крайна сметка за нас важно се оказа какво е този кит и какви са тези хора, които се въртят около него, и той се върти около тях. Когато поставяш роман в театъра, трябва да създадеш нов свят на сцената. Най-важното в „Моби Дик“ е, че успяхме да намерим свят, в който наистина ги има тези особени и необикновени хора и този особен и необикновен океан.“ [...]

Кармен от ХХI век

Новата постановката на „Кармен“ от Бизе в „Метрополитън Опера“ е забележителна с участието на мецосопраното Айгул Ахметшина в ролята на Кармен — харизматична певица и актриса, която с наслада и ирония се превъплъщава в ролята на провокативна и свободна по дух жена. Кари Кракнел, британската театрална и оперна режисьорка, дебютира силно на сцената на „Метрополитън Опера“ именно чрез този нов поглед към класическия сюжет, когато във фокуса е социалната несправедливост на живота. [...]

Да победиш страха

„Странна случка с куче през нощта“ съумява да откликне на различни потребности: с визуалните си решения привлича млада публика, а с поставянето на сериозни проблеми повдига дебат за социализацията на хората със специални потребности в България. Екипът на Боян Иванов е постигнал най-важното: да докаже, че специалните деца стават специални хора – те могат да се справят с всичко, в някои отношения светогледът им е за предпочитане, защото „специалните“ винаги казват истината. Спектакълът има 3 номинации за Икар... [...]

Музеят на Панчо Владигеров в София. Разговор с Надя Сотирова

Най-ценното в богатия архив е ръкописното наследство на маестрото – от неговите ранни детски композиционни опити до последния нотен лист, който ние открихме затворен в рояла в неговия кабинет. Този недовършен ръкопис е транскрипция за бас и оркестър на една ранна песен, „Луд гидия“ по стихове на Пенчо Славейков. Нанесена е само вокалната партия, той не е успял да довърши оркестрацията. Нотният лист беше затворен в рояла, което е знак, че той активно работи до края на живота си. [...]