Майя Праматарова е драматург, театровед, преводач и режисьор. Работила е като драматург в ТР „Сфумато“ и в Народния театър „Иван Вазов“. През последните 10 години живее в Ню Йорк и Москва. Автор е на пиесите: „Не минавай по моста“, поставена в „Театър на Четвърта улица“ – сцена на авторитетния New York Theatre Workshop, също на „Убийте тази жена!“ и „Револверът“, които са представяни в Белгия, България, Русия, Канада и САЩ. Последният ѝ засега драматургичен текст – „Бяло върху бяло“ – се играе в Ню Йорк, в Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“, в Москва и София.
Култура / Майя Праматарова
Смърт по погрешка?
Спектакълът на Дмитрий Кримов, представен в нюйоркския Театър La MaMa, е решен като трагическа гротеска, в чийто център е чувствителната и красива Елена. Под такова име е Елена Андреевна в режисьорската версия, в която всеки е и актьор, и персонаж. Още с пристигането си в имението тя привлича вниманието на всички. И това е съвсем по Чехов, но прочетен през черен хумор и екзистенциална тъга. Като преосмисля драстично творбата, режисьорът говори за днешния свят на насилие и безнадеждност. [...]
Светица или блудница
Заглавието „Светицата“ предопределя решението на дилемата светица или блудница, но моноспектакълът ще анализира пътя на героинята. Актрисата Егле Яцкайте се появява в началото със странната походка на човек, който има нужда от физическа опора, а и от вино, за да успокои вътрешното си напрежение и тремора на ръцете си. Нищо за момента не подсказва, че тапетът зад нея ще се окаже мултимедиен екран. Лицето на героинята ще се удвои и утрои и ще напусне битовата среда и съвремието, за да потърси корена на проблемите... [...]
Артър Милър. Вечното настояще
Иво ван Хове е познавач на Артър Милър. Постановката му „Поглед от моста“ е събитие на лондонския Уест Енд (2014/2015) и Бродуей (2015). „Салемските вещици“ (2016) са явление на нюйоркската сцена. „Всички мои синове“ е още едно откритие на режисьора, който говори за съвременността с антична внушителност. Действието протича в следвоенно американско градче. Историята се развива в семейство на бизнесмен, като постепенно сюжетните кръгове включват все повече персонажи... [...]
Чехов и раздвоените същности
Чеховият „Иванов“ на зелен корт с мрежа по средата и с персонажи с тенис ракети. Екстравагантният визуален ход на режисьора Стилиян Петров и сценографа Никола Тороманов работи на много нива. Първоначалното въздействие от цвета е като при Дейвид Хокни. Цветът е изразителната сила, която конструира пространство, чрез него възникват различни гледни точки. И през тази раздробена реалност се изследват механизмите на провала на Иванов. „Хора като Иванов не решават проблемите, а се сриват под тяхната тежест“... [...]