Майя Праматарова е драматург, театровед, преводач и режисьор. Работила е като драматург в ТР „Сфумато“ и в Народния театър „Иван Вазов“. През последните 10 години живее в Ню Йорк и Москва. Автор е на пиесите: „Не минавай по моста“, поставена в „Театър на Четвърта улица“ – сцена на авторитетния New York Theatre Workshop, също на „Убийте тази жена!“ и „Револверът“, които са представяни в Белгия, България, Русия, Канада и САЩ. Последният ѝ засега драматургичен текст – „Бяло върху бяло“ – се играе в Ню Йорк, в Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“, в Москва и София.
Култура / Майя Праматарова
Не/възможният живот зад телената мрежа
„Самотата в съвременния човек/свят“ е спектакъл на тандема Веселка Кунчева и Мариета Голомехова. Актьорите на сцената са техни съмишленици. Чувства се, че представлението е израсло след интензивна лабораторна работа. Актьорите бързо превключват от епизод в епизод, като с точно премерено чувство за жанр и ситуация задържат здраво вниманието на зрителя. Отначало са дуетите – Той и Тя в невъзможната взаимност. Любовта е тази, която подтиква към заедност, но тя е някак свенлива и недълготрайна. [...]
Кармен от ХХI век
Новата постановката на „Кармен“ от Бизе в „Метрополитън Опера“ е забележителна с участието на мецосопраното Айгул Ахметшина в ролята на Кармен — харизматична певица и актриса, която с наслада и ирония се превъплъщава в ролята на провокативна и свободна по дух жена. Кари Кракнел, британската театрална и оперна режисьорка, дебютира силно на сцената на „Метрополитън Опера“ именно чрез този нов поглед към класическия сюжет, когато във фокуса е социалната несправедливост на живота. [...]
Игри с предизвестен край
Пиесата на Една Мазия „Игри в задния двор“ насочва към проблема за насилието, което ожесточено се възпроизвежда и във времето на изкуствения интелект. Текстът на израелската писателка се занимава с последствията от насилието, с не/случайността му. Въпросът ѝ е доколко справедливата присъда е компенсация за преживяното от жертвата. Непълнолетната Двори, сирак от петгодишна възраст, която живее с майка си в кибуц, се радва на неочаквано полученото внимание на четири момчета. Гордее се, че те я забелязват... [...]
Случайното спасение
Седем стола, надвиснали високо над сцената, препращат към арт инсталациите на Дорис Салседо и нейните истории за болката и времето, разказани през обикновени предмети. Появява се Момичето, боса и крехка, през нея ще протече цялата история – низ от трансформации. На преден план е огледалото на оркестрината, чиято повърхност ще отразява смисли и ще умножава значения, сякаш изтръгнати от нечия памет. Разпознава се почеркът на израелската танцьорка и хореографка Мириам Енгел... [...]