Майя Праматарова е драматург, театровед, преводач и режисьор. Работила е като драматург в ТР „Сфумато“ и в Народния театър „Иван Вазов“. През последните 10 години живее в Ню Йорк и Москва. Автор е на пиесите: „Не минавай по моста“, поставена в „Театър на Четвърта улица“ – сцена на авторитетния New York Theatre Workshop, също на „Убийте тази жена!“ и „Револверът“, които са представяни в Белгия, България, Русия, Канада и САЩ. Последният ѝ засега драматургичен текст – „Бяло върху бяло“ – се играе в Ню Йорк, в Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“, в Москва и София.
Култура / Майя Праматарова
Море от думи и надежди
С нещо пиесата на Енда Уолш напомня за Мартин Макдона, но светът на Уолш не е толкова жесток, колкото забавен и приближен до абсурда на Бекет. Своего рода трагическа гротеска, посвоему нелепа, особено когато в херметизирания свят на сестрите нахлува вмирисаният на риба доставчик – по автор „човекът без голяма цел“. Парадоксът е, че сестрите с неохота слушат неговите всекидневни новини от селцето, защото трябва да изключат механизма на собствените си вечно разигравани истории. [...]
Там, където си себе си
ТАМ на Деян Георгиев и на отдадения на идеята му екип е експериментален спектакъл, който осмисля сценичното изкуство чрез взаимност и доверие, задължително условие за подобен сценичен изказ. ТАМ е спектакъл, който ще е винаги различен в зависимост от публиката и нейното съучастие, ако под това се разбира отпускане в пространството на непознатото. И тогава освободеният от задължително осмисляне на нещата ум ще открива територии, за които не са намерени думи. [...]
Хаосът на млечните мехурчета
Ако се добави мляко в кафето, се образуват млечни мехурчета с хаотични движения, които би могло да са обект на научни изследвания. Разговори за теорията на хаоса и трансформациите на стари сгради в музейни пространства се редуват в пиесата на Гизелман с клоунадни импровизации и жестоки игри в стила на Михаел Ханеке. Персонажите възприемат живота си като колекция от предварително съчинени от медиите сюжети. За тях не е важно защо даден филмов герой „стреля наляво и надясно“, а защо излиза сутрин с пушка в ръка. [...]
Така минава земната слава
Надали има по-подходящо място и време да гледаме „Херкулес vs. Авгий“ от естествения декор на задръстената с боклук есенна София, въведени сме в драматургичната ситуация още от улицата. Надали има по-подходящ мит за осмисляне на неизменната човешка природа, която възпроизвежда грешки без памет за миналото. Към това минало се обръща като автор на драматургичната версия Ивайло Христов не само през мита за Херкулес и Авгий, а и вдъхновен от пиесата на Дюренмат, която пък е поставял в Народния театър. [...]