Майя Праматарова е драматург, театровед, преводач и режисьор. Работила е като драматург в ТР „Сфумато“ и в Народния театър „Иван Вазов“. През последните 10 години живее в Ню Йорк и Москва. Автор е на пиесите: „Не минавай по моста“, поставена в „Театър на Четвърта улица“ – сцена на авторитетния New York Theatre Workshop, също на „Убийте тази жена!“ и „Револверът“, които са представяни в Белгия, България, Русия, Канада и САЩ. Последният ѝ засега драматургичен текст – „Бяло върху бяло“ – се играе в Ню Йорк, в Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“, в Москва и София.
Култура / Майя Праматарова
Вик в бутилка
Хуморът ѝ е злъчен, а самочувствието – на човек, вписал се в „западния канон“, но така и никога неприет в клуба. Изолацията ѝ в Швейцария е проява на мизантропия, но къде другаде да приеме неизбежната смърт, която скоро идва – на 4 февруари 1995 г. На 4 февруари беше и премиерата на спектакъла на Театър 199 по пиесата на Джоана Мъри-Смит със заглавие името на страната, където издъхва Патриша Хайсмит. Станка Калчева се е приближила на опасно разстояние до образа на старата Хайсмит. [...]
„Кабаре в клуба „Кит Кат“
Светът е живял и уви, отново живее в реалността на „Кабаре“. Чувство за неопределеност възниква още в първата минута, след като зад гърба ти се затваря външната врата, слагат ти стикер на камерата на телефона и тръгваш по коридорите към клуба „Кит Кат“. Фоайетата на нюйоркския The August Wilson Theatre са трансформирани до неузнаваемост и в оскъдната светлина коридорите приличат на берлински улички от епохата на джаза с услужливи келнери в баровете, като че дошли от времето на Ваймарската република. [...]
Арлекино завинаги
Навсякъде из Милано са пръснати рекламите за новата продукция на „Арлекино, слуга на двама господари“ (за дванадесети път в Piccolo Teatro di Milano). И чинията с желето, подпряна с три пръста, в центъра на плаката моментално напомня за угощенията, които едновременно дават двамата господари на Арлекино, а той като цирков артист еквилибрира с летящите отвсякъде чинии. Игра, лекота, веселие! Познат, предвидим, но и различен е този нов/стар спектакъл, винаги в непосредствена връзка с публиката. [...]
Трудно е да си дете
Малко преди да напусне Ню Йорк, за да се присъедини към разузнавателна ескадрила във войната срещу нацистка Германия, Антоан дьо Сент-Екзюпери се появява пред вратата на близка приятелка и ѝ дава ръкописа на „Малкият принц“. Този ръкопис днес е в Библиотека „Морган“, която от десетилетия популяризира хуманистичните ценности на малката, но толкова голяма книга, населена от мъдри и своенравни същества – книга пътешественик през световните езици, екрани и сцени. [...]