Култура / Брой 3 (3006), Март 2024

Изложбата на Симеон Симеонов „Тайната вечеря“ коментира нашето съвремие от необичаен ъгъл. За изходен материал художникът използва знаменитата картина на Рембранд „Урок по анатомия на доктор Николас Тулп“, нарисувана през 1632 г. Това е една от ранните творби на Рембранд, създадена, когато той е на 25 години и все още търси своето обществено признание. Трябва да се каже, че жанрът групов гилдиен портрет е бил много разпространен в онзи период. Такива портрети са се правели по поръчка и начинът, по който са изобразени персонажите, е бил строго регламентиран и по холандски калкулиран. Всеки нарисуван персонаж е показан според своята обществена йерархия и според сумата, която е заплатил за своето изобразяване. Подобна е и историята на аутопсиите, които през XVII век са били популярни публични събития за Амстердам. Те са се организирали веднъж в годината в голяма учебна аула, за която дори са се пускали билети. Тялото е било на осъден на смърт затворник, екзекутиран в същия ден. Самият Рембранд рисува два такива урока. Въпреки това художникът внася в композицията различен от буквалния прочит, така както е присъщо на големите в изкуството. Мъртвото тяло е бяло, а начинът, по който е положено върху масата, недвусмислено препраща към образа на сваления от кръста Христос. От днешна гледна точка обръщането по този документален начин към човешката анатомия и медицина е явен белег за започналия в Европа процес на раздяла с концепцията за водещата роля на християнската религия и начало на десекуларизация. Знак за идващия прагматичен и обърнат към науката материален свят, който разглежда тялото в неговата биологична същност. Но то е тяло, което си остава неразривно свързано със своя божествен Създател. Приемайки тази дуалност в прочита на великата картина на Рембранд, се връщаме при изложбата на Симеон Симеонов в софийската галерия „Харта“. Рембрандовият Урок по анатомия е изходният материал, върху който художникът изгражда своята концепция. В голяма серия от рисунки, колажи, дигитални принтове и др. той буквално прави дисекция на първоизточника. Прекарва изображението през компютърни програми, които правят различни по степен своеволия с образите. Оставя изображенията на контури, извежда мъртвото тяло на преден план и заличава лекарските портрети. В една серия от три работи тялото постепенно пробива повърхността на белия лист. То излиза под формата на цветни найлонови пликчета, обикновен всекидневен пъстър боклук, който деликатно оформя мускули и сухожилия, черва и плът. Първите ескизи, упражнения върху оригиналната картина на Рембранд, са подредени в началото на галерията. Те са своеобразна подготовка, прелюдията към същинската централна част на галерията. Там тялото неусетно се превръща в основното блюдо на една голяма маса. За една Тайна вечеря, в която плътта се е превърнала в така необходимата духовна храна за всички. Този прочит, заложен без съмнение още в първоизточника, в който връзката с Христовото тяло е съвсем явна и недвусмислена, е уловен по забележителен начин от Симеон Симеонов. В трите централни, големи по формат работи иконографията на Тайната вечеря деликатно, но категорично присъства. Деликатно заради избора на материали – чист бял лист с леки пластични намеси, очертаващи силуетите на учениците и масата пред тях, и черно платно с изтумбен от силата на гравитацията център.

Не по-малко въздействащ е финалът на тази композирана почти като музикално произведение изложба. В дворното изложбено пространство на галерията на бяла отворена стълба е провесено копие от човешки бедрен мускул. Мускулът на онзи същия човек, подложен на дисекция, с който той би трябвало да се изкачва нагоре и само на горе.