Култура / Брой 9 (3012), Ноември 2024

Паметна картина от концертите с Кирил Маричков са лицата на обзети хора в залите. Познавам ги, взирал съм се в тях на „Аполония“ в Созопол, в „Арената“, НДК и зала „България“, дори в ресторант, където публиката е на два метра от музикантите. Не може и не бива да се разказва, трябва да се преживее онова състояние на свободни, щастливи хора, които пеят с групата, с гласа на Кирчо. И не само „Край реката редят се, редят се тополите – побелели от първия сняг…“ и „Казват, че без любовта прозаичен бил света…“, защото поне три поколения знаят всички текстове и не утихват през двата часа на концерта.

Имам скъп личен спомен. През 2012 г. Беба (Маргарита Димитрова, сърцето и моторът „Аполония“) имаше друг важен ангажимент и ме помоли да отида на „някакъв нов концерт на Дони“ в „София Лайв Клуб“, та после да преценим става ли за созополската сцена. В залата видях познати само Кирчо и жена му Веси. Ние сме на една възраст, живеем в една махала, отдавна се знаем, а „Щурците“ ни радваха често на „Аполония“. Концертът беше премиера на „Акустик Бийтълс Проджект“ с Дони, Коцето-Калки, Славчо Николов от Б.Т. Р. и Венко Поромански от „Те“. Музиката прекрасна, звукът – впечатляващ. От първата песен Кирчо и Весето взеха да припяват, та стана още по-хубаво. „Мястото ти не е тук, а при тях“, казах на Щуреца, „Ами май да“, съгласи се той.

Този концерт обра точките в Созопол, а на 6 септември следващата година там беше и зашеметяващата премиера на „Фондацията“.

След една вечер в Банско, където групата поздрави БТА със 125-годишнината на първия бюлетин на агенцията, го питах случва ли им се и по света да свирят на места, където хората са така близо до сцената. Разказа, че се случва непрекъснато и навсякъде всички пеят с тях: „Идват не само българи, потънали в носталгия за младостта си. И чужденци се увличат от волната радост, която ражда музиката“.

Три поколения! А може би четири... Преди време в училището в Рим се бяха усъмнили в твърдението на десетгодишната му внучка, че „дядо ми е рок звезда“. Е, няма други думи, той е наистина звезда, но и какъв нормален, почтен човек! „Възпитано момче от добро семейство, от центъра на София“, така се говореше преди близо 70 години, когато хората се питаха кой е начело на този „вокално-инструментален състав“, който изпълнява „Стар албум“, „Веселина“, „Звън“ и „Малкият светъл прозорец“…

Кирил Маричков (1944–2024) започва кариерата си с рок групата „Бъндараците“, в която свири на бас китара. През 1967 г., след като „Бъндараците“ се разделят, Маричков и барабанистът Петър Цанков основават „Щурците“. Кирил Маричков е фронтмен, басист и основен композитор в групата. Той е автор на над 150 песни, сред които са хитовете „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Вълшебен цвят“. Първият му самостоятелен опит е саундтракът на филма „Вчера“, включващ песента „Клетва“. По-късно издава два солови албума („Зодия Щурец“ и „Искам да кажа“), в които участват както гост-музиканти, така и останалите членове на „Щурците“. През 1990 г. Кирил Маричков е избран за народен представител от листата на коалиция СДС в VII велико народно събрание. Неговата песен „Аз съм просто човек“ звучеше на първите демократични митинги. От 2013 г. е член на група „Фондацията“. През 2019 г. издава албума „75“, а четири години по-късно – автобиографичната книга „На прага на времето“.