Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 5 (3018), Май 2025

26 05

Размисъл за кръговрата

От Елица Терзиева 0 коментара A+ A A-

„Шест зими… едно лято“, Галерия на СБХ, ул. „Шипка“ 6, 3–26 април 2025 г.

Изложбата „Шест зими… едно лято“, разгърната в залите на СБХ, споява в красив многоглас автори, заявили своето ярко присъствие още с дебютните си изяви през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век. Това са художниците Веселин Начев, Емил Попов, Захари Каменов, Зиятин Нуриев, Иван Русев, Иво Бистрички, Милко Божков, Николай Майсторов, Свилен Блажев, Станислав Памукчиев, Стилиян Атанасов, Чавдар Петров. Концепцията за експозицията е дело на Пламен Моневски, ръководител на Арт Център-Плевен, в партньорство с художника Станислав Памукчиев и изкуствоведа Елица Терзиева. По този начин се обединяват идейният импулс, действеното начало и теоретичната рефлексия. Замисълът изключва буквалния прочит на надслова, повеждайки зрителя към многопланово изследване на визуалното и връзката му с философското проникновение. Стремежът е в този нов художествено-естетически ареал творческите микросветове да бъдат обединени в един макроговор в търсене на дълбинни пластове. Общ говор има и в кураторската стратегия – триплановост на полезрението, три гледни точки, формиращи една цялостна картина, разказ за дълбинните фундаменти. Програмно е заложен и опит зрителят да бъде подтикнат към символно разчитане на формалните аспекти, към проникване в многоизмерността на визуалното. Формиращият се универсален синтаксис разгръща пространни зони за личен прочит и поливалентни тълкувания.

В сърцевината на замисъла е идеята за многоликата същност на категорията време. Контрапункт на дълбоко вкорененото в западното мислене усещане за линейност е фундаменталната устойчивост на иманентната за Изтока неизменност на кръговрата. В концептуалната трансформация на четиристепенната пълнота на кръговрата, двата полюса – зима и лято, двупосочно разгръщат взаимодействието на светлина и мрак, на генезис и апогей…

Последователният интерес на Пламен Моневски към философията на Изтока, с подчертан фокус върху хилядолетната традиция на учението И-Дзин, определя възловата роля и дълбинната символика на числата при онасловяването на проекта. Според тази философска система числата представляват атрибути, качества и сили на Създателя. Програмно заложеният принцип, че единицата символизира предвечния Творец, единен и неделим източник и първопричина на всичко, е интерпретирана от Пламен Моневски като контрапункт на шестицата – основополагащо число, заложено в основата на хексаграмата, която изразява човека в неговата триединна цялост.

В идейната платформа ключово е условието всеки автор да създаде по два цикъла (съответно рисунъчен и скулптурен/живописен) от по 7 творби – като катализиращото шесткратно повторение на зимата предвещава кулминацията на единственото лято. Наред с многопластовата символика на числата, възприемани поотделно и в единство, категорично се откроява съотношението в двата процеса – продължителното, тихо, скрито износване на идеята от нейния генезис, през осъществяването до кратковременния възторг от вкусването на „плода“. Отвъд привидната противоположност на базисните категории – ден-нощ, мъжко и женско начало, сеитба-жътва, пауза-активност, се налага устойчиво изводът, че раждането на плод е възможно само при хармоничното взаимодействие в тази дуалност. Белотата – още една хипостаза и еманация на кръговрата, присъща на зимата – може да бъде символично разчетена като бял лист, върху който предстои да се пише и съгражда, а също и като завършваща цикъла абсолютна пълнота, към която няма какво да се прибави. Лятото – денят на годината, триумфът на светлината, дава възможност с един поглед да се обеме сътвореното през целия този продължителен, насищащ, вглъбен предхождащ период.

Подобни събития са ценни фрагменти от един по-голям разговор за изкуството, подложен на сериозни модификации в широкия и турбулентен контекст на съвремието. Подобен размисъл за изконното – неотменим и извечен фундамент, е важен контрапункт на ефимерната природа на илюзиите, които в днешния ден са с все по-отчетлив глас. Убедено вярвам, че колкото повече обръщаме внимание на тези основополагащи стойности, толкова по-здраво и силно общество, а следователно и изкуство, ще имаме.

Споделете

Автор

Елица Терзиева

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Съветската окупация на Централна и Източна Европа е престъпление
    24.09.2026
  • Фотографическата срещу нефотографическата фотография. Разговор с доц. Георги Лозанов
    24.09.2026
  • За изкуствения интелект
    24.09.2026
  • Да бъдеш преводач на Бога. Разговор с Едвин Сугарев
    24.09.2026

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO