Сценарии за бъдещето

„Писането за сцената несъмнено е опасно. Всяка дума се движи по острието на нож. Всяка дума може да убие и да спаси смисъла. „Червеният кръст на сцената“ е самото разпъване на човека в един свят, който той е сътворил и за който му се иска да поеме отговорност“, пише в предговора на тази книга Цвета Софрониева. Тя е авторка на над 20 книги с поезия, проза и драматургия, пише на български, немски и английски, ученичка е на Бродски и носителка на наградите „Адалберт фон Шамисо“, „Клиф Бекър“ и „ПЕН Америкън“. [...]

За какво пеят птиците

Ще започна с това, което много ценя в поезията на Владислав Христов – прецизния минимализъм, вниманието към детайла, простотата, финото изразяване, верността към търсения поетически стил, към вече създаденото, което говори за намерено поетическо Аз, осъзнато и избрано. В „Пойни птици“ обаче срещаме и открита социална позиция – войната става тема. Неизбежно е. Както пише Александър Шурбанов в своята бележка за книгата: „човешкият свят сякаш трайно е навлякъл войнишката униформа“. [...]

Един българин в Париж

Българинът в Париж е Любомир Пипков, прочутият наш композитор, а за това какво е правил във френската столица и как е преборвал предизвикателствата, които градът му е отправял, научаваме от една безценна книга – „Писма от Париж“. Писмата са обработени и събрани от проф. Юлиян Куюмджиев. Кореспонденцията обхваща шест години – от 1926 до 1932, през които младият Пипков живее в Париж, за да учи композиция при Пол Дюка. Предоставена е на проф. Куюмджиев от дъщерята на Любомир Пипков, Яна Пипкова... [...]

Ивайло от Троян

Да прочета сборника с текстове от конференцията за Ивайло Иванов на 9 декември 2022 г. във Велико Търново, беше все едно да прочета Ивайловия лексикон от ученичеството. Исках да видя какво са писали неговите приятели, тежката артилерия на търновската група – Мира Душкова, Мая Ангелова, Гергина Кръстева, Николай Петков и други, преподавателите му Димитър Михайлов, Иван Станков, Сава Василев, още литератори и критици. Получил се е пълноводен, разнообразен и автентичен сборник, първият такъв цялостен... [...]

Глупци на борда

„Корабът на глупците“ на Себастиан Брант е сатира в стихотворна форма, изградена като поредица от нравоучителни епизоди, в които се осмиват човешките пороци. Публикувана през 1494 г. в Базел, книгата става истински бестселър за времето си благодарение на сравнително скорошното изобретяване на печатарската преса, без което Брант щеше да остане един от многото морализатори с малък ръкописен тираж, четен от монаси и учени. Новото издание („Лист“) е запазило блестящия превод на Любомир Илиев. [...]

Гражданин на небето

В състояние ли е любовта, разбирана в нейния християнски смисъл, да ни свърже със света, в който живеем и който съзнателно имаме като общ? Не е ли тя в същността си „извънсветовна“ и аполитична и поради това социално безполезна и недействителна в този свят? Способно ли е християнството да ни приобщи към континуума на езика и взаимодействието, изграждащи тъканта на обществения живот, или неговата повеля да обичаме преди всичко Бога, а ближния си заради Него, ни тласка към един отвъден свят? [...]