Верен на духа. Разговор с Бойко Пенчев

Верен на духа. Разговор с Бойко Пенчев

Гео Милев е от фигурите, при които смъртта придобива такова значение, че останалите биографични елементи остават на заден план. Смъртта тук е такава точка, която заличава препинателните знаци преди нея. Другият решаващ момент е, разбира се, раняването му, загубата на окото – също събитие, оказало се съдбовен знак. Трябва да си даваме сметка обаче, че Гео Милев се осъществява като поет и литератор за твърде кратко време, някакви си десетина години, съответно не бива да надценяваме отделните „периоди“ в творчеството му. Изкушаващо е да разделим „модернистичния“ Гео Милев от периода на сп. „Везни“ от „левия“ Гео от „Пламък“, но това очертаване на „етапи“ се размива в момента, в който се вгледаме в текстовете на списанията или пък в намеренията му да постави „Електра“ на Хофманстал по времето, когато би трябвало да е станал революционен поет. Гео Милев е удивително единен във възгледите си и в отношението си към литературата, а разчертаването на творческия му път на периоди обикновено се прави, за да се изгради телеологичен разказ според актуалните идеологически нужди. Късните напасвания между биография и поезия по отношение на Гео Милев, патетичните митологизации са нещо вторично, изкуствено и не особено чистоплътно. [...]

Беше ли Гео Милев „свой“ за комунистите?

Комунистите наистина си го честват, издават вестници, пълни с текстове, които не биха могли да се появят дори през 1985 г. или ни напомнят със свирепостта си направо най-мрачните сталинистки времена. След години колебания, незнание как да се отнесем към значителни, талантливи български писатели, които са се оказали увлечени от комунистическата утопия, ето че „те“ отново си го „връщат“ – говорят ни „принципните“. Добре, но бил ли е Гео Милев комунистически писател, приемали ли са го истински комунистите за „свой“? [...]

Писмо за вярата

Аз слаб ли съм? Слаб си, казва християнството. И тук е песимизмът, и тук е моят спор с християнството. Спорът е: дали да гледаме песимистично, или оптимистично на човека и битието? Аз съм за оптимизма! Преди всичко една мистериозна основа е основата на християнството; добро и зло. Всичко е едно нещо и се слива във волята! Пред волята, за волята природата е една и съща, едносущна истина, една-единствена истина. Защо да пълним света с демони и ангели? Защо да поставяме духа в страх от греха? Що е грях? Всичко е волята! [...]

Едно от лицата на българския театрален авангард

В годините непосредствено след Първата световна война културното пространство у нас е изпълнено с разгорещени полемики и разнородни идеи за модернизиране на националното сценично изкуство. Първата категорична и аргументирана програма принадлежи на Гео Милев, който през 1918 г. в студията си „Театрално изкуство“ заявява цялостен радикален проект за обновяване и преустройство на тогавашния български театър като експресионистичен, т.е. като авангарден. [...]

Българските художници от кръга на Гео Милев

Когато днес се връщаме назад във времето и се опитваме да възстановим автентичния облик на следвоенната българска култура, все по-ясно виждаме, че един от главните двигатели на новото е бил литераторът и издателят, театралът и художественият критик Гео Милев. Остро и от много страни атакуван и сам нападателен, Гео Милев безспорно е най-ревностният апологет на модернизма у нас. Той става притегателен център на всички, които са устремени към новаторство. [...]