Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 5 (3018), Май 2025

27 05

Война, произведена в Русия

От Сергей Медведев 0 коментара A+ A A-

С историка Сергей Медведев разговаря Мари Жего от в. „Монд“

„За да се осъществи промяна, трябва да бъдат изпълнени 3 условия: Путин трябва да умре или да напусне властта, армията трябва да претърпи поражение в Украйна и трябва да бъдат отрязани приходите от износа. Но случаят не е такъв“

Пишете в новата си книга, че войната на Владимир Путин в Украйна следва логиката на руската история. Какво имате предвид?

Русия е и винаги е била сила, водеща войни. Един цитат, приписван на цар Николай I, най-общо казва, че Русия няма никакво призвание да се превърне в промишлена, търговска или земеделска сила и че нейната основна функция е да заплашва останалата част от света. Изучавайки историята ѝ, човек може ясно да види, че войната винаги е играла централна роля както вътре, така и извън страната.

През вековете Москва се е сражавала не само срещу съседите си, но и срещу собственото си население чрез монополизиране на ресурсите и чрез възпиране на развитието на частната собственост, както и на обществената класа, произтичаща от нея. Нейните управници наистина възприемат войната като поредния ресурс, „втори петрол“. Цената на човешкия живот е ниска в Русия. Големите военни победи по време на Втората световна война – битката за Сталинград, превземането на Берлин – са постигнати с цената на колосални загуби. По онова време съотношението е следното: 10 съветски войници биват убити срещу 1 немец; днес в Украйна на всеки загинал украинец се падат трима руснаци, които губят живота си. През 1945 г., когато ген. Айзенхауер изразил учудването си от огромните загуби от съветска страна, маршал Жуков отговорил рязко: „Няма значение; нашите жени ще родят още войници“. Владимир Путин разсъждава по същия начин. Той се нуждае единствено от войници, с които да захранва войните си.

Висока инфлация, недостиг на яйца, отоплителни системи, които аварират насред зима. Икономическата развала се е разпространила из регионите на Русия. Можем ли да очакваме социална криза или дори сепаратистки искания? Може ли Руската федерация да се разцепи, както стана с Руската империя или със СССР?

Ако някой ден Русия се разпадне, няма да е заради недостиг на яйца или отопление! Населението ѝ е свикнало да издържа на всичко. Но то е неспособно да вземе съдбата си в собствените си ръце. Големите промени в историята никога не са били негово дело. Не руснаците са в основата на революцията от 1917 г.: самодържавието се сгромоляса от само себе си. Същото се получи и с разпадането на СССР през 1991 г.; не заради натиска на народните протести, а защото Москва загуби Студената война и цената на петрола падна до 10 долара за барел.

Засега се случва нищо, което би накарало някого да повярва, че вътрешните икономически или социални проблеми биха довели до разпадането на Русия. Несъмнено федеративната система е тромава и сложна. За да се осъществи значима промяна, трябва да бъдат изпълнени 3 условия: Путин трябва да умре или да напусне властта, армията трябва да претърпи поражение в Украйна и трябва да бъдат отрязани приходите от износа. Но случаят не е такъв.

Защо престъпните ценности и затворническата субкултура до такава степен преобладават в руското общество?

Отношенията между държавата и населението са установени не според гражданския и републиканския модел, а според колониалния модел (отношение господар – поданик). Не забравяйте, че Русия е наказателна сила! Нейните затвори са съвършена илюстрация на факта как правителството води война срещу собствения си народ. Огромни региони – Сибир и Далечният изток – са били заселени от затворнически маси, изпратени в наказателните колонии, а след това и в лагерите от царете, а след тях и от съветския режим. По този начин е била заселена страната. И наистина мъжкото население е пропито от затворническата култура. Мъжете неизбежно минават през тази матрица в някакъв момент от живота си. Дори ако това е само чрез армията – институция, която също е форма на затвор, тъй като там важат затворническите правила: властта на старите войници над новобранците, униженията и жестокото отношение, проявявани от страна на командващите офицери спрямо войниците. Обществото не е изградено върху закони, а върху това, което в руския език е известно като понятия, кодекса на честта на мафията, крайъгълния камък на затворническия живот. Това стана още по-крещящо, откакто Путин взе властта. 

Цитирате социологическо проучване, проведено в Красноярския край, Сибир, което описва женската враждебност и ненавист към мъжете. Съпругите със задоволство пращат на война своите мъже негодници – и ако те загинат, получават вдовишки пенсии, с които могат да напуснат Сибир. Това широко разпространено явление ли е?

Представете си тежкото положение на жените в тези отдалечени райони! Най-често те отглеждат сами 2 или 3 деца, докато безработните им съпрузи пият до безсъзнание и често ги бият, щом се приберат вкъщи. Изведнъж на тези жени им се казва, че съпрузите им отиват на фронта; че ще получават 200 000, 300 000 или 600 000 рубли на месец [2000, 3000 или 6000 евро] и че ако мъжете им бъдат убити, ще получат 7 милиона рубли – около 100 000 евро! Това са огромни пари, които насърчават мнозина мъже да се запишат в армията. Когато те загинат и обезщетението бъде изплатено, семействата се събират, за да пият в памет на загиналите, купуват си телевизори, коли и апартаменти. Телевизионните мрежи излъчват все повече репортажи, посветени на тези „красиви истории“.

Насилието се е просмукало във всички нива на управлението и употребата на изтезания се е превърнала в нещо обичайно в полицейските участъци. Казахте, че да живееш в Русия е като да „ходиш по тънък лед, под който тече черна вода“. Никой ли не бива пожален?

Това е същността на войната на управляващите срещу собствения им народ. В Русия да те отведат в полицейския участък е страшно. По-добре да попаднеш в ръцете на бандити, отколкото на полицията. Мъжете биват изнасилвани, за да бъдат унизени, ползват се всякакви предмети: бутилки, колове, пистолети, дръжки на метли. Тези сцени биват заснети и клиповете биват показвани в килиите, на техните семейства и т.н.

Изнасилването е част от „затворническото образование“. Изнасиленото лице – на руски опущенный, със значение „понижен“ – незабавно губи всички права и е понижено до най-ниското стъпало на социалната стълбица. Надзирателите в затвора системно използват този метод. Полицията също прибягва до него. Точно това се случи и на младия поет Артьом Камардин. През 2022 г. той чете антивоенна поезия пред паметника на Владимир Маяковски в Москва. Малко след това полицаите дойдоха да го арестуват в дома му и го изнасилиха. А през декември 2023 г. той бе осъден на 7 години затвор. Това е класическа, обикновена форма на фашизъм, но при нея липсват народната мобилизация, факелните шествия и втренчените погледи.

Западните лидери винаги ли са преценявали погрешно СССР и Русия?

В средата на ХХ век имаше два тоталитарни режима – единият, ръководен от Хитлер, а начело на другия стоеше Сталин. И двамата обединиха сили през 1939 г., за да нападнат Полша и прибалтийските държави. Следователно отговорността за Втората световна война се разпределя поравно върху сталинисткия Съветския съюз и хитлеристка Германия. Разбира се, когато СССР беше нападнат от немската армия, той бе принуден да вземе страната на Великобритания и САЩ. Той нямаше друг избор. Разбирам, че споменът за победата при Сталинград (февруари 1943 г.) все още е жив дори във Франция, но да не забравяме, че Сталин е бил съюзник и на Хитлер. Нека си го кажем направо: сталинистката система е ни повече, ни по-малко вариант на фашизма. За съжаление Втората световна война не бе водена до завършек. Единият тоталитарен режим бе унищожен, но другият остана. Владимир Путин е олицетворението на това и безспорно е наследникът на сталинисткия фашизъм.

Превод от английски Марина Карчинова

Споделете

Автор

Сергей Медведев

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Съветската окупация на Централна и Източна Европа е престъпление
    24.09.2026
  • Фотографическата срещу нефотографическата фотография. Разговор с доц. Георги Лозанов
    24.09.2026
  • За изкуствения интелект
    24.09.2026
  • Да бъдеш преводач на Бога. Разговор с Едвин Сугарев
    24.09.2026

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO