Култура / Брой 9 (3022), Ноември 2025

На 10 септември пловдивчанката Деляна Лазарова вписа името си в историята на фестивала BBC Proms в Лондон като първия поканен за участие български диригент. Така започна работата ѝ като главен гост-диригент на Шотландския симфоничен оркестър на Би Би Си

BBC Proms се провежда вече 130 години. Смятан е за най-големия и реномиран фестивал за класическа музика, с повече от 80 събития на елитно ниво всяко лято. В архивите му виждаме имената на изявени българи, предимно цигулари: Стойка Миланова и Минчо Минчев през 70-те години на ХХ век; Васко Василев като концертмайстор на Оркестъра на Кралската опера „Ковънт Гардън“ и Веско Ешкенази с Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам. Тази година към българите солисти се присъедини и Лия Петрова, която през август беше на сцената на „Роял Албърт Хол“ с Националния оркестър на Би Би Си Уелс. За участия на български диригенти обаче фестивалните архиви мълчат.

Деляна Лазарова излезе на този най-висок подиум с Шотландския симфоничен оркестър на Би Би Си, който имаше общо шест участия през 2025 г. Поканата не е случайна – българката е новият главен гост-диригент на „Радиосимфониците от Глазгоу“ и този концерт постави бляскаво начало на съвместната им дейност. Но същевременно беше висока оценка за възможностите на диригентката – „хвърляне в дълбокото“ без дълъг период на напасване.

„Деляна Лазарова е първата жена на диригентски пост в нашия оркестър, но не това е причината да я изберем. Назначихме я, защото е наистина много добра в това, което прави. Още след първия съвместен концерт музикантите ми казаха: „Тя е най-добрият диригент, който е заставал пред оркестъра от доста време насам. Трябва да я привлечем“. Това заяви директорът на оркестъра Доминик Паркър в интервю за БНР. И правилният избор беше потвърден с бурните аплодисменти на повече от 5000 зрители в „Роял Албърт Хол“, голяма част от които слушаха на крака музиката от Лили Буланже, Дмитрий Шостакович и Сергей Рахманинов, избрана от диригентката.

Рано на другата сутрин Деляна отлетя за следващия си ангажимент. Новият сезон е натоварен с концерти и пътувания, защото освен в Глазгоу тя е главен гост-диригент и на Симфоничния оркестър на Юта, САЩ. Интервюто правим дистанционно, защото я откривам в Денвър, щата Колорадо, където в симфоничния оркестър, както се оказва, има нейни съученици от Пловдивското музикално училище.

Първите стъпки в музиката за Деляна Лазарова са с цигулка в ръка. Както за много други деца, и за нея това е любов от пръв поглед.

„Откакто се помня, на мен винаги ми е била интересна ролята на диригента. В първия концерт на Пловдивската филхармония, на който майка ми ме заведе, имаше солистка цигуларка. Бях 5-годишна и изключително много се впечатлих – колко красиво звучи цигулката! Стори ми се дори, че е много лесно да се свири на нея. Но още тогава изключително много ме впечатли диригентът – беше Георги Димитров, и за мен той изглеждаше като магьосник. Застанал с гръб, все едно ваеше скулптура от тази музика.“

Днес самата тя вае образи, но пътят ѝ до диригентския пулт е дълъг. Деляна разказва, че с цигулката нещата ѝ потръгват в училище и от Пловдив заминава да учи със стипендия в САЩ. Завършва Университета на Индиана и работи като цигуларка, но я привлича идеята да участва в няколко майсторски класа по дирижиране, затова смело събира оркестър от свои колеги и заедно записват видео, с което да кандидатства. Сега тя нарича това „преломен момент“.

Първият курс е в Испания и променя изцяло нагласата ѝ. „Аз бях толкова щастлива, толкова вдъхновена – три дни не спах от вълнение, че дирижирам оркестър. Беше майсторски клас за диригенти и пианисти и на мен се падна да изработя Концерта за пиано от Чайковски. И тогава осъзнах, че обичам самата музика много повече от свиренето на цигулка. Реших, че трябва да си намеря преподавател и да уча – не мога просто така, изведнъж, да стана диригентка.“

Тук в хода на историята се намесва румънският маестро Кристиан Мачелару, на когото години по-късно българката асистира във Франция. Препоръчва ѝ да опита при Лари Раклиф в Америка, той пък я насочва към Швейцария, където преподава Йоханес Шлефли. А маестрото прави курсове в България и съдбата отново е благосклонна – срещат се в Пазарджик, родния град на майка ѝ, където Деляна е прекарала детството си. Шлефли я мотивира да кандидатства за неговия диригентски клас.

Така започва нова страница в артистичния живот на талантливата българка – на ново място, с нова цел. Йоханес Шлефли е незаменим ментор и само след две години в Цюрих, през 2020 г. Деляна Лазарова печели Първия конкурс за млади диригенти Siemens Hallé в Манчестър – огромен тласък за начало на професионалната ѝ кариера. Освен че има шанса да асистира на сър Марк Елдър в оркестър „Хале“, е и на поста музикален директор на Младежкия оркестър „Хале“ в продължение на три години.

„Марк Елдър е изключително щедър в споделянето на знанието и на тайните си. Защото наистина има тайни на занаята, които се предават от поколение на поколение. Аз съм щастлива, че имах възможността да си „открадна“ от тях. Можех да черпя от извора – и до ден днешен Марк е мой ментор, поддържаме връзка.“

Особено ценен е опитът, натрупан с Младежкия оркестър „Хале“ – „Заедно пораснахме“, казва тя сега. Заради този досег много от оркестрантите избират пътя на професионалния музикант и до днес ѝ пращат съобщения. Попитах я усеща ли човек момента, в който се превръща във вдъхновение за околните.

„Това бяха млади хора с различен произход, но в един момент успяхме да създадем място, в което всички бяхме равни пред музиката. Те веднага усещат, ако си естествен, ако правиш всичко с отворено сърце. Казват ми, че съм им повлияла. Но самият оркестър е мястото, където те идват да правят музика заедно. Това е магията! Всички се опитваме да дадем всичко от себе си за нещо, което е по-голямо от нас. Традицията на младежките оркестри във Великобритания е много важна. Дори за онези, които не продължават професионално, остава безкрайната любов към музиката. Веднъж запален, този огън не може да угасне.“

Интересна подробност от периода в Манчестър е, че от него остава следа – авторски албум с пиеси от българската композиторка Добринка Табакова, записан от оркестър „Хале“ под палката на Деляна Лазарова. Нишката, която я свързва с родината, никога не се къса. Дебютът ѝ на българска сцена беше през 2022 г. по покана на Симфоничния оркестър на БНР. Тогава тя избра „Жар птица“ от Стравински и обра овациите. Последваха нови покани и няма никакво съмнение колко високо е оценено присъствието ѝ като творец и у нас.

Беше ми любопитно с какво чувство днес Деляна Лазарова отваря партитурата на Първия клавирен концерт от Чайковски – онази, от първия ѝ майсторски клас. Спомня ли си какво е прочела в нея като прохождаща диригентка и какво е различното сега?

„Става ми мило и също така срамно – колко неща съм пропуснала и не съм забелязала в тази партитура тогава. Но в крайна сметка това е нашата професия – никога не спираме. Обичам да казвам, че съм професионална студентка – винаги става дума за изучаване на материала колкото се може по-дълбоко. Пазя си тази партитура, но да си призная, не я използвам, защото нещата, които съм отбелязала в нея, вече не ми трябват.“

Европа, САЩ, неотдавна и Япония – как се свиква с това темпо и трябва ли паралелно с музиката един диригент да развива познания за музикалния бизнес?

„Всеки музикален директор на оркестър трябва да се занимава и с допълнителни административни неща, които отнемат много време. Докато аз, като главен гост-диригент, съм облекчена в тази дейност. За мен това е идеалната позиция в момента – с двата ансамбъла в Глазгоу и Солт Лейк Сити, с които да трупам опит. Опитвам се да бъда търпелива, защото е добре да се срещна с колкото се може повече добри оркестри и да открия за себе си този, с който да строим бъдеще заедно. Тогава може да се обвържа по-сериозно.“

Помага или пречи фактът, че е жена диригент? През XXI в. въпросът може би звучи странно, но обстоятелствата се променят и тъй както преди години за жените не е имало много шансове, били са единици, днес все по-често чуваме, че щом е жена – по-лесно печели позицията.

„Време беше! – категорична е Лазарова. – На жените в изкуството трябва да се дава възможност. Да не би всички мъже, които са получили шанс, да са го заслужавали? Дисбалансът продължава да е голям. Няма място за сравнение. Според мен е минало времето да се доказвам. Важното е всеки път да съм добре подготвена – всичко останало е извън моя контрол. Така е в музикалния бизнес.“

Сред интересните дебюти през новия сезон Деляна Лазарова поставя концертите с Будапещенския радиооркестър и със Симфоничния оркестър на Испанското радио и телевизия в Мадрид. Споменах ѝ, че във втория концертмайсторката е българка – Мариана Тодорова, а тя възкликна:

„Мечта ми е да направя фестивален оркестър в България с музиканти, които работят по света и у нас. Толкова сме много и сме навсякъде!“.