Култура / Брой 9 (3022), Ноември 2025 / Интервю

За послушните и непослушните думи. Разговор с Марко Ганчев

24.11
2025

Много са два преходни периода за един преходен живот. И те поне да бяха през един и същи тунел, след като единият преход беше от капитализъм към социализъм, а вторият обратно. Най-укоримата злина на сегашното неолиберално устройство спрямо литературата е тази, че я запокити на равни начала сред всички безобидни и безвредни секти на тъй наречения духовен живот. А литературата не е меломанска секта. Чрез нея вторичното ни познание от книгите се добавя към първичното от опита и така се превръща и то в първично. [...]

От Деян Енев 0 коментара Прочети повече...

Киното, войната и детето. Разговор с Алиса Коваленко

24.11
2025

Да си режисьор и да правиш кино е някаква постоянна мултизадача, все си в напрежение, длъжен си да контролираш всичко. А на фронта си малка мравка в цялостната картина на събитията и разбираш, че просто имаш конкретна задача и единственото, което можеш, е да я изпълняваш. В известна степен това изчиства възприятията ти, приемаш реалността. В началото за мен беше точно така – приемах действителността, усещах я, преживявах я, а не се криех зад камерата. Беше чисто взаимодействие с тази брутална реалност. [...]

От Виолета Цветкова 0 коментара Прочети повече...

Светлата меланхолия и изплъзващото се време. Разговор с Цочо Бояджиев

24.11
2025

Предизвикателството за мен е да откривам необикновеното, чудото в наглед тривиални сюжети. В този смисъл предпочитаният ми жанр е уличната фотография. С тази уговорка, че този тип фотография, която се опитвам да правя, се различава от репортажната. Репортажът е засвидетелстване на нещо, което е самó по себе си значимо. В моята фотография сниманото придобива значимост в акта на снимането: с насочването на камерата, с избора на онова, което снимаме, ние го оценностяваме, признаваме неговата уникалност. [...]

От Оля Стоянова 0 коментара Прочети повече...

Между архива и настоящето. Разговор с Владия Михайлова

24.11
2025

Високите гласове са гласовете, които се осмеляват. Гласове, които не се страхуват да заемат позиция, да я удържат, да пробият отвъд всекидневния шум и автоматизмите. Не търся йерархия, а дълбочина – за да повдигнеш гласа си, трябва да поемеш дъх от по-дълбоко, да активираш тялото си, да присъстваш. Тези гласове не са доминиращите – не са гласовете от мегафона. По-скоро ги свързвам с песента на китовете в океана – гласове, които звучат от дълбините, но носят послание за общност. [...]

От Людмила Димова 0 коментара Прочети повече...

„Боряна“ между патриархалното и модерното. Разговор с Петър Денчев

24.11
2025

Всеки път, когато се връщам към някоя класическа пиеса, въпросът пред мен не е дали тя е актуална, а как да открия в нея съвременния нерв. Моята „Боряна“ не тръгва от етнографския детайл, а от екзистенциалното напрежение – от усещането за затворено пространство, в което злото изяжда бъдещето, а хората се изхранват от него. В този смисъл постановката ми се стреми да изведе пиесата от реализма към един по-обобщен, почти архетипен пласт. Държах най-много на това да се почувства съдбовността на историята. [...]

От Владислав Христов 0 коментара Прочети повече...

От любов към киното. Разговор с Герасим Георгиев-Геро

24.11
2025

Първият филм, в който имах сериозна роля, беше „Посоки“ на Стефан Командарев и веднага след това беше „Възвишение“ на Виктор Божинов. Бил съм на 40+ и когато ме питат защо толкова късно започнах да се снимам в киното, споделям на шега, че съм взел пример от Луи дьо Финес, който започва филмовата си кариера на 44. Винаги съм знаел, че рано или късно ще се срещна с киното, при мен беше малко по-късно. Мисля, че стана по-добре, защото натрупах повече опит, за да мога да съм адекватен пред камерата. [...]

От Деян Статулов 0 коментара Прочети повече...