Култура / Брой 10 (3023), Декември 2025

„Дихотом“, изложба на Петер Цанев в галерия „Райко Алексиев”, 17–30 октомври 2025 г.

Изложбата на Петер Цанев обединява произведения, създадени в последните 7–8 години. Изненадващо обаче изявата, замислена като ретроспекция, предизвика протуберанси в спокойния ритъм на изложбения живот. Причината е акцията на група студенти от специалност „Изкуствознание“ в НХА, които в последния ѝ ден нарушиха неприкосновеността на едно от произведенията. Това действие отключи дискусия между автора и тях, която протече в онлайн платформата Портал Култура. Резултатът е появата на два прекрасни текста, която връща надеждата за новото българско изкуствознание.

Тя обаче донякъде отклони вниманието от онова, което всъщност представи Петер Цанев в галерия „Райко Алексиев“. Всички, които следят неговите изяви, вероятно възприемат като иманентна част в тях интелектуалната заигравка с практики и теории, които формират основни линии в концептуалното изкуство. Работите му поставят зрителя пред изпитанието да търси скрит смисъл (често зад сложно изказана философия), да търси референции към известни произведения на още по-известни автори и когато ги уцели – да изпитва удовлетворение от решаването на ребуса. Струва ми се, че в основата на изкуството му са тънката ирония, добронамереното намигване към зрителя, въвлечен в интелектуална игра.

Важно място в изкуството му заема проблемът (също своеобразна дихотомия) за отношенията банално-възвишено. Изваждайки обектите от всекидневния контекст, той продължава линия, заложена от реди-мейда в ироничното издигане на писоара (в случая на Петер Цанев – лейката) до обект, носител на многопластово културно съдържание. Трансформацията продължава и в произведенията, в които авторът изследва границата между физическата реалност и метафизичната действителност на произведението.

Основното ядро в експозицията е инсталацията „Дихотом“, създадена през 2025 г., в която авторът прибягва до мистификация. Част от нея са три плоскости, върху които са изписани цифрово-буквени комбинации. Тези „кодове“ внушават на зрителя, че е изправен пред ключ, който дава познание за трансценденталното, но всъщност се оказват номенклатури, под които плоскостите фигурират в търговската мрежа. С типичния си ироничен подход Цанев поставя зрителя в състояние на колебание между феномен и ноумен. Композицията включва и цифрово-знакова комбинация, която препраща към отбелязан конкретен час (без обаче да е зададена дата, което поставя въпроса за релациите на произведението към конкретни моменти във всеки един възможен ден).

И тук се проявява концепцията за транстемпоралността в изкуството – понятие, въведено (и патентовано!) от самия Цанев – удостоверението от Патентното ведомство също е в експозицията. Включването в картината на фрази, текстове, фиксирано време и т.н., разбира се, не е прецедент (Он Кавара очертава потока на времето, фиксирайки в течение на години конкретни дати върху поредица платна). Петер Цанев създава нов наратив и въвлича зрителите в различен диалог, фокусът в който пада върху онтологичната същност на изкуството.

Инсталацията „Дихотом“ включва и обекти от пчелен восък, реминисценция за изложбата „Екопластикони“ (2022 г., „Харта“). Днес употребата на восъка съдържа конотации, свързани както със значението на пчелните продукти като свещени субстанции в различни култури, така и с екологични проблеми. Восъкът е и ключов материал за един от „бащите“ на концептуалното изкуство – Йозеф Бойс. Цанев обаче представя восъка като възможност за „превръщането на вътрешните психични състояния в нов вид артистичен медиум“. В изложбата са показани аморфни форми, чиято повърхност е гравирана с фини щрихи. Поставени в стъкленици или запечатани във фотографии, те изглеждат като каталог на „кабинет на чудатостите“ (кунсткамера), в който обаче са събрани не необичайни образци от далечни точки в света, а свидетелства за динамиката на творческия импулс.

Що се отнася до названието на изложбата, то отразява намерението на автора да въвлече зрителя в лабиринт, съставен от различни бинарни структури, в които дихотомията е единственият възможен принцип на съществуване: автор-зрител; обект-образ; минало-настояще; физическо-метафизическо…