Култура / Брой 2 (3025), Февруари 2026

Светът през XXI век сякаш трайно изпадна в състоянието на неовойна. С този термин в есето си „Как да мислим войната“ Умберто Еко дефинира разрастването на кръвопролитията в днешното мрежово общество. Според него вече сме част от конфликт, в който войната не се води само между два отделни фронта, а навсякъде, с всички средства и по всяко време. Нещо, което с днешна дата ни най-малко не снема отговорността от агресори като Путин или безразсъдни лидери като Тръмп. Напротив, подготвя ни за реалностите на „новата мръсна война“.    

Защото класическата стара война, описана от нейния теоретик Карл фон Клаузевиц, е като партия шах: всеки се е опитвал да я води, за да обере колкото се може повече фигури на противника, но винаги е било ясно кой кой е, а войната (дори когато се използват мръсни номера) се е случвала в съответствие с „някакви“ правила на играта. В неовойната, където ударите се нанасят без правила, най-страшното е, че фигурите често са със скрит (камуфлажен) цвят.

Накратко Путин нападна Украйна през 2022 г. и претърпя неуспех във времеви (стратегически план): не можа да влезе в Киев, нито да установи там свое марионетно правителство, а жертвите на бойното поле (и от двете страни) по пресмятания на британски военни анализатори вече надхвърлят 2 милиона души. А колко още са цивилните украински жертви? Това също е аспект на неовойната, доколкото в най-новите конфликти е по-лесно да оцелееш, ако си облечен в униформа, отколкото ако носиш детска тениска. Защото, както напомни папа Франциск в книгата си „Надежда“, днес всяка трета жертва на военен конфликт е дете! (Виж текста на Софи Оксанен.)

И сякаш, за да се потвърди правилото навсякъде, с всички средства и по всяко време, „Хамас“ на 8 октомври 2023 г. атакува Израел, избивайки нищо неподозиращи хора, с което провокира бруталната реакция на Нетаняху и огромната човешка трагедия в Газа. Все още не е ясно дали всичко това е замислено и подготвено само с помощта на Иран, или зад кадър не прозира камуфлажният силует на „човека от Кремъл“. Защото така според правилата на „мръсната неовойна“ вниманието се радвоява или разтроява. Виждаме какво сега се случва и в Иран, а намесата на непредсказуем световен лидер като Тръмп – дори отвъд налудничавите му амбиции „да вземе“ Гренландия – прави развоя на събитията напълно неконтролируем.

А в същото време и Путин, и Тръмп говорят за мир! Както и „Хамас“, че и иранските аятоласи. Сякаш за да демонстрират на всички, че неовойната е не само „възел от насилие“, но и „война на думи“, с което истината напълно се заличава (прочетете статията на Барбара Касен в броя). И в най-добрия случай днес можем да се надяваме само на временни примирия, сключвани при това от някакъв странен Борд за мир (при това с още по-странно българско участие).

Наистина ли заживяхме в свят без никакви правила, където правото на по-силния е единствено определящото? В един дълбок исторически разрив, в който старата парадигма рухва и се отваря процеп, през който не е ясно какво може да проникне, както настоява френската мислителка Шантал Делсол в новата си книга за свети Августин, за която също може да прочетете в броя. Епохата на Аврелий Августин е била тъкмо такава – в разлома или в „повратната точка“ между IV и V век.

Ако е така, може би е редно да се върнем и към класическата теория на войната и мира на св. Августин – най-вече в частта ѝ за справедливите и несправедливи войни. Нека я припомня накратко, защото тя е напълно валидна и с днешна дата.

За да бъде една война справедлива, необходимо е да имаме следните предпоставки:

1) Трябва да има легитимен авторитет. Не подлежи на частно лице, в стремежа си да отстои своето право, да води война. За това си има арбитраж. 2) Необходима е справедлива кауза. „Обичайно като справедливи войни се определят онези войни – пише св. Августин – които наказват за извършени несправедливости, например да се накаже народ или държава, които са пренебрегнали да накажат своите, или за да се възвърне отнетото с насилие.“ 3) Правилното намерение у онези, които водят война: винаги да се цели доброто и да се избягва злото (отмъщение, корист, плячка).

Сякаш е изречено днес, а е казано толкова отдавна.