Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 2 (3025), Февруари 2026

23 02

Това ли е романът на годината?

От Мартин Касабов 0 коментара A+ A A-

„Плът“, Дейвид Салаи, превод от английски Петя Петкова, издателство „Лабиринт“, 2025 г.

Ако попаднете на корицата на „Плът“ в някоя книжарница, вероятно ще решите, че ви очаква английски роман от типа на „Остатъкът от деня“ – книга за самотни и сдържани мъже отпреди век, когато нравите бяха по-консервативни, а мъжете по-достолепни. Каквито и да са очакванията ви, след панелните блокове в първата глава бързо ще разберете, че картината на корицата, „Млад мъж на прозореца“ от френския художник Гюстав Кайбот, има малко общо със съдържанието.

Ищван е отчужден млад унгарец – социално неловък тийнейджър, който минава през травматично сексуално преживяване, военна служба в Ирак и ниско платени длъжности по дискотеки, за да се озове сред елита на лондонското висше общество. Салаи разтяга живота му през десетилетия и различни локации из Европа, за да ни напомни, че външният успех не отменя вътрешната пустота. В първите страници „Плът“ изненадва приятно, тъй като ни връща към изчезващото изкуство на еротичния роман. Днес еротиката се продава на тийнейджъри примесена с прокълнати върколаци и рядко съдържа дълбочина (нещо, което, между другото, изчезна и от киното). Салаи наслоява сексуално напрежение между младия герой и много по-възрастна жена, която го съблазнява. Не сме сигурни дали е подходящо, а и последствията са ужасни, но бързо сме откъснати от инцидента, за да се впуснем в бъдещето, защото книгата явно е за друго.

Защо „плът“? Според Салаи човешкият опит не се ражда в идеите, а в тялото. Плътта е първият ни език и валута. Чрез нея обичаме, страдаме, издигаме се и се проваляме. Тялото е това, което обществото разпознава и оценява – тема, задълбочено изследвана от Кобо Абе в „Чуждо лице“. Ищван е парче месо в очите на заможни жени, жиголо, в което те въпреки всичко се влюбват. Салаи ни среща с героя през дълги периоди на пропуснато време. Вместо да разгръща „интересното“, като участието на Ищван във войната в Ирак, той се задържа в прозаичните сцени между основното. Това е роман, би казала Вирджиния Улф, „между действията“, с амбиция да открие в баналното мъдростта на живота. Успява ли?

Ако „Плът“ действително е романът на годината, както самонадеяно твърдят от „Ню Йорк Таймс“, „Гардиан“ и „Обзървър“, значи сме в голяма беда. Ако носител на Букър предлага толкова скромна книга, а в замяна получава такива суперлативи, то системата е счупена, а медийният шум отдавна знаем какво представлява. Какво да правим, ако се озовем срещу авторитетите? Да сравним.

Когато Мартин Еймис рисува мръсния градски портрет на мъж, потънал в корпоративното блато, получаваме романа „Пари“, в който езикът бълбука, случват се иновации (в техниката и интертекстуалността), проблясва искра и се чува смях в стаята. Когато Уелбек и Кнаусгор ни доближават до мъжа в криза на средната възраст, първият го прави без страх да бъде отвратителен, а вторият остава болезнено честен за провалите си; героите и при двамата са дълбоко самоаналитични. В „Плът“ уж голямата гордост е мълчаливият протагонист, който се носи като сомнамбул през събитията и до последно отговаря с „не знам“. Председателят на журито на наградата Букър Роди Дойл смело казва: „Не сме чели подобно нещо“. Не сме чели Ърнест Хемингуей, Реймънд Карвър, Ричард Йейтс, Уилям Тревър, Джеймс Солтър?

„Плът“ е четим и лесно усвоим роман от средна категория, с който можете да уплътните няколко следобеда. Страшно надценен и не особено интригуващ, нито с темата, която Салаи вече е разглеждал в предишни книги, нито със стила, който се придържа към допустимия минимум. Това, което в „Мъжът, какъвто е“ имаше фрагментарна характеристика (разказ през множество гласове), тук е протяжна въздишка на един непознаваем протагонист. Можем да защитим стилистичните решения с аргумента, че са съобразени с героя, но в крайна сметка променя ли ни книгата, научаваме ли нещо за себе си, вълнува ли ни? И ако се върнем към началото и сравним „Плът“ с „Остатъкът от деня“, разликата е зашеметяваща. При Ишигуро тишината е осъзната от героя трагедия, докато при Салаи е обикновена празнота. Повече кожа и кости, по-малко плът.

Споделете

Автор

Мартин Касабов

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Съветската окупация на Централна и Източна Европа е престъпление
    24.09.2026
  • Фотографическата срещу нефотографическата фотография. Разговор с доц. Георги Лозанов
    24.09.2026
  • За изкуствения интелект
    24.09.2026
  • Да бъдеш преводач на Бога. Разговор с Едвин Сугарев
    24.09.2026

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO