Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Пише рецензии за кино и литература в периодични издания и сайтове с културна насоченост. Работи като книжар и е автор на кратки разкази, публикувани в списание „Страница“. Дебютната му книга „Когато великани ходеха по земята" е сборник с кратки истории, който предстои да излезе в издателство „Жанет 45".
Сред невдъхновеното масово преиздаване на „1984“ поради изтичането на авторските права в издателство „Кръг“ са взели по-интересно решение. В началото на годината под логото им на български излязоха два ранни романа на Оруел, единият – „Не оставяй аспидистрата да увехне“, е слабо познат у нас, а другият – „Глътка въздух“, присъства на пазара под по-различното заглавие „Още въздух“. Романите са отлично запознанство с Оруел преди началото на прецизната дисекция на политическия климат във „Фермата на животните“. [...]
Историите за беден човек, който забогатява и изгубва себе си, често оформени като притча, са силни предупредителни знаци, които напомнят за пукнатините в човешкия характер. Всяка култура ги пресъздава според собствените си символи. Това ни разказва в едва 70 страници Хуан Рулфо в своята повест „Златният петел“, написана между 1956 и 1958 г. и публикувана 20 години по-късно. Повестта излиза за пръв път у нас, като в сборника са включени някои неиздавани разкази на Рулфо, както и едно много силно писмо до Клара от 1947 г. [...]
Кой е Манфред? Самотен благородник, измъчван от смъртта на покойната си любима, самоотлъчил се високо в Алпите да призовава седем духа с надежда за опрощение. Мъж, който никого не обича и в нищо не вярва. Философията за него е „дума от схоластичния жаргон“, ни молитва, ни пост биха утешили „черното отчаяние“, което го обгръща. Остарял преждевременно, забулен в мъгливата си крепост, Манфред очаква края. Но за да бъдат нещата още по-мрачни, смъртта му е отказана. [...]
В книгата си „Дневник на чумавата година“ Дефо описва впечатленията си с гласа на очевидец от първо лице. През 1665 г. обаче, когато чумата избухва и в самия Лондон, авторът е едва 5-годишен, така че не можем да говорим за буквална автобиография. Книгата е подписана с Х. Ф. – инициалите на неговия чичо, което накланя везните към тезата, че това са преди всичко чужди разкази. Дефо публикува книгата през 1722 г., позовавайки се на спомени, исторически факти и известен процент художествена измислица. [...]
