Мартин Касабов

Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Пише рецензии за кино и литература в периодични издания и сайтове с културна насоченост. Работи като книжар и е автор на кратки разкази, публикувани в списание „Страница“. Дебютната му книга „Когато великани ходеха по земята" е сборник с кратки истории, който предстои да излезе в издателство „Жанет 45".


Път преди съня

През 1959 г., по време на честване на 85-ия рожден ден на Робърт Фрост в Ню Йорк, литературният критик Лайънъл Трилинг провокира всички с твърдението, че неговият Робърт Фрост не е онзи поет, който успокоява читателите със стари добродетели, простички истини и чувствителна наивност. Неговият Фрост, в най-добрите си стихотворения, отразява ужасяващата действителност на живота. Ужасяващ поет. Тези думи смущават публиката, включително и самия Фрост. В крайна сметка прав ли е Трилинг, мрачен поет ли е Робърт Фрост? [...]

Най-дългото любовно писмо

„Орландо“ е най-дългото и изящно любовно писмо в световната литература. Фантастичен портрет, който през 1928 г. Вирджиния Улф посвещава на приятелката си Вита Саквил-Уест. Роман, изпълнен с любов, история, литература, сатира и философия, иновативен и дързък, който навява едновременно модерност и постмодерност и звучи актуално, сякаш е писан днес. При това не за сметка на лекотата, тъй като, с изключение на последните страници, „Орландо“ е сред най-свободните и четивните книги на Улф. [...]

Новият свят на поезията

Освен невероятно ерудиран, в есетата си Октавио Пас е бъбриво влюбен в езика. В тази енциклопедична, но ефирна книга мексиканският поет е представен от преводачката Анна Златкова в пълнотата на своите интереси. Дългоочаквано напомняне, тъй като „Вълни от зрак. Маймуната граматик“, поетичен сборник в превод на Рада Панчовска от далечната 1994 г., и поместването на стихотворения в антологии през годините не са достатъчни, за да се разбере мисловната мощ на един от най-големите мексикански интелектуалци и поети. [...]

Метрономът на вината

„Тар“ е филм за злоупотребата с власт, дегизиран като любовно писмо към класическата музика. В тази умела смесица между психологически трилър и изследване на героя отсъстват черно-бели дефиниции за вина и отговорност. Без съмнение един от най-добрите филми на изминалата година, в който липсата на лесни отговори може да изнерви някои зрители, но неизбежно ще ги принуди да разговарят. Лидия Тар има дълга биография, която научаваме още в първите минути благодарение на интервю... [...]