Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Пише рецензии за кино и литература в периодични издания и сайтове с културна насоченост. Работи като книжар и е автор на кратки разкази, публикувани в списание „Страница“. Дебютната му книга „Когато великани ходеха по земята" е сборник с кратки истории, който предстои да излезе в издателство „Жанет 45".
„Унищожение“ най-вероятно ще бъде последният роман за Мишел Уелбек, l'enfant terrible на френската литература, който в благодарностите на последните страници намеква, че човек трябва да усети кога е настъпило времето да се оттегли. Няма по-подходяща книга от настоящата, която в 700 страници разгръща мъдро примирение със смъртта, тихо сбогуване със сянката на онова, което не можем да променим. Годината е 2027, задават се президентски избори, които ще бъдат спечелени от неназования по име Еманюел Макрон... [...]
„Имало едно време в Холивуд“ на Куентин Тарантино е приказка, сън за едно изгубено време, в което кадилакът на американската мечта завива по черния път на циничното подозрение, че герои не съществуват. Затова фигури като Чарлс Менсън и Тед Бънди предстои да върлуват през следващото десетилетие. Затова и Тарантино ситуира настоящата новелизация в 1969 г. – епоха, в която хипарската наивност все още не се е разбила като вълна, каубоите бродят по снимачните площадки, а Шарън Тейт е все още жива. [...]
Войник лежи на болнично легло, лишен от крайниците си и всички сетива, с изключение на осезанието. Това е Джо Бонам – главният герой от антивоенния роман на Долтън Тръмбо „Джони грабна пушката“, който се появява своевременно с ново издание, за да ни напомни, че войната е ад и че всеки, който мисли другояче, е глупак. Излязъл по ирония на съдбата през 1939 г., това е последният американски роман за Първата световна война, писан с надеждата, че човечеството ще си вземе поука от престъпленията... [...]
Наред с психологическата си дълбочина, „Заеко, бягай“ е изключителен портрет на конкретното време и място в американската история, което продълженията на романа обрисуват и за следващите десетилетия. Прозата е наситено обстоятелствена, което отегчава някои читатели, но описателният стил е необходим, за да се очертае по-плътно състоянието на героя, тъй като Брюър е колкото физически, толкова и мисловен капан. Ъпдайк задава въпроса: Какво се е случило с Америка в края на 50-те... [...]
