Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Пише рецензии за кино и литература в периодични издания и сайтове с културна насоченост. Работи като книжар и е автор на кратки разкази, публикувани в списание „Страница“. Дебютната му книга „Когато великани ходеха по земята" е сборник с кратки истории, който предстои да излезе в издателство „Жанет 45".
Марио Варгас Льоса винаги е бил ангажиран с настоящето писател, който търси отговори в миналото. Книгата му с есета „Цивилизация на зрелището“ бе реакция срещу духа на времето – плитък, развратен и пошъл, докато настоящата – „Зовът на племето“, е отговор на крайните политически идеологии, които отново надигат глава. Ако в първия сборник ставаше въпрос за липсата на култура в съвременния пейзаж, то тук мерникът е вдигнат срещу липсата на свободна мисъл и равновесие в дебата между ляво и дясно. [...]
Един от любимите филми на Ингмар Бергман е именно адаптацията от 1921 г. по „Коларят на Смъртта“ на Селма Лагерльоф, която пък е първата жена, носител на Нобелова награда за литература. Две бързи причини за любопитство към новото издание на романа, за първи път в превод от оригиналния шведски език, дело на Меглена Боденска. „Коларят на Смъртта“ е донякъде готическа, донякъде философска притча за мъж, решил да срути устоите на живота си и да поругае всичко добро, изпречило се на пътя му. [...]
От няколко месеца „Завинаги твой, Винсент“ присъства в повечето книжарници благодарение на издателство „Кръг“. „С една дума, искам един ден да кажат за работата ми: този човек преживява дълбоко, този човек има тънък усет за нещата.“ Думите на Винсент надхвърлят рамките на обикновена епистоларна кореспонденция. Подобно на картините му, в тях кипи живот и необуздана стихийност, които ги доближават повече до художествената литература. Бъбрив, див, наивен и дори гневлив се проявява той на страниците... [...]
Добър ориентир за качеството на книгите на Кърт Вонегът са оценките на самия автор. За щастие „Сирените от Титан“ получава отличен, така че смело напред! „Сирените“ е вторият роман за Вонегът (1959 г.) след „Механично пиано“ и първото произведение, в което се споменава планетата Тралфамадор – основна локация и причина за много от абсурдните ситуации в следващите книги. Освен всичко друго, романът е любим на Дъглас Адамс и основно вдъхновение за „Пътеводител на галактическия стопаджия“. [...]
