Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Пише рецензии за кино и литература в периодични издания и сайтове с културна насоченост. Работи като книжар и е автор на кратки разкази, публикувани в списание „Страница“. Дебютната му книга „Когато великани ходеха по земята" е сборник с кратки истории, който предстои да излезе в издателство „Жанет 45".
Спомням си първия път, когато като дете случайно попаднах на „Принцеса Мононоке“ по телевизията. Вървеше сцената с подивелите глигани, обгърнати в кал и кръв, една пулсираща маса от треперещи тела, от чиито очи излизаха червени паразити. Бях шокиран и дълбоко смутен. Образът ме преследваше дълго след това, защото беше напълно безпрецедентен за диетата ми от лесно смилаеми детски филмчета. Дотогава не бях виждал анимация, която да си позволява да бъде едновременно поетична, философска и безпощадна. [...]
„Хендерсън – кралят на дъжда“ е една от любимите книги на самия Белоу. Тя бележи прехода към по-екзистенциалните и философски сюжети, които по-късно ще се превърнат в запазената му марка. Макар да е посрещната с хладен отзвук от читателите, тя постепенно си пробива път към класациите на най-добрите американски романи и днес е сред най-обичаните му произведения. И това не е случайно. В нея комичното и екзистенциалното съжителстват като агне и лъв и я правят едновременно четима, ерудирана и дълбоко искрена. [...]
Лиспектор е на 44 години, когато пише „Страстите според Г.Х.“, така че не можем да говорим за юношеска неувереност, още повече че книгата е преднамерено експериментална и често недостъпна. Далеч от незряла творба, в нея боботи пламъкът на младежкия невротизъм, на онази точка в пространството, в която обектът заема две позиции едновременно. Романът изобилства с такива трептения, докато образът постепенно съвпада, за да се проясни лицето на въпросната Г.Х., която споделя с нас като с любовник за своята криза. [...]
С Умберто Еко човек никога не бива да е сигурен. Нито че е разбрал всичко, нито че е прочел всичко. Италианският майстор на иронията се усмихва лукаво зад ъгъла всеки път, когато читателското самочувствие надигне глава. Аха да се чуе: „Прочетох целия Умберто Еко“, и по витрините на книжарниците се появява нова книга, която да напомни, че творчеството на любимия семиотик, медиевист и романист трудно може да бъде обхванато изцяло. Поводът този път е „Кибритчета „Минерва“ – сборник с публицистични текстове. [...]
