Малки концерти за големи солисти
На 26 февруари 2026 г. в концертната зала на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София се състоя концерт с музика на Борислава Танева, предназначена за изпълнение от деца солисти с оркестър. Акомпаниментът беше поверен на Младежка филхармония „София“ с диригент Славил Димитров
Борислава Танева е едно от разпознаваемите лица на българската клавирна школа – не само с активната си концертна кариера като солист и камерен изпълнител, но и с дългогодишната педагогическа дейност като професор по пиано и заместник-ректор на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Запознатите знаят, че проф. Танева е сред преподавателите, които „отглеждат“ млади таланти – тя обикаля страната, посещава музикалните училища и паралелки в по-малките градове, журира в конкурси и дава майсторски класове – и винаги е наясно къде има ярки дарования, които заслужават внимание и подкрепа.
Като композитор, проф. Танева е силно привързана към творчеството за деца – то при нея е като че ли най-силно представено и разработено с отдаденост, пък и с видимо удоволствие. Сътрудничеството с вокалната група „Бон-Бон“ например води до създаването на голяма колекция детски песни, така се появява и мюзикълът „Пепеляшка“. От доста години вече нейни пиески за пиано се издават от Musica Ferrum и Triniti във Великобритания и дори са включени в образователните програми на Асоциацията на британските училища по музика.
Но това, което публиката аплодира на 26 февруари в София, в залата на НМУ „Любомир Пипков“, извежда творчеството за деца и обучението им наистина на ново, професионално ниво от ранна възраст. Кончерти пиколи (Малки концерти) са произведения за деца солисти и оркестър. Те са вече цяла поредица и някои от тях са свирени у нас и в чужбина. А ръководството на НМУ „Любомир Пипков“ организира авторски концерт с всички създадени до този момент заглавия, които бяха изпълнени от негови възпитаници. Събитието беше под надслов с намигване – Concerti piccoli per solisti grandi („Малки концерти за големи солисти“).
Самата проф. Танева си спомня добре първата си изява като солист: „Всъщност една от причините да започна да пиша тези специфични музикални формати е точно първото ми свирене с оркестър. То беше в Шумен през 1979 г. Изпълних Концерт за пиано и оркестър №3 от Дмитрий Кабалевски с тогавашната Шуменска филхармония и диригент Филип Ламбов. Спомням си на първата репетиция какво огромно впечатление ми направи обемът на оркестровия звук. Имаше и доза стряскане, признавам. Оттогава съм солирала десетки пъти, но тази първа среща беше забележителна именно поради незаличимия спомен за звуковата маса, произведена от оркестъра“.
Конкретният повод да започне да пише детски инструментални концерти обаче е спечелването на Гран при на Международния конкурс за композиция „Начинаещи артисти“ в Люксембург през 2010 г. След него Борислава Танева е поканена за член на журито в следващите издания.
„Организаторката и вдъхновителка на конкурса Албена Петрович-Врачанска винаги ангажира камерен оркестър за галаконцертите на финала. Когато обсъждахме с журито кои произведения да бъдат наградени, тя винаги питаше: „Няма ли някой концерт за солист дете и оркестър?“. Освен това аз пиша и обичам да пиша за деца. Имам много пиеси и песни. И така, от няколко различни посоки някак си се събра идеята да обединя нуждите и уменията си в този недостатъчно разработен жанр. И да, странно е, че не е така масово присъствието на подобни форми в музикалната литература, защото се оказва, че има огромна нужда от тях. Първо, разбира се, се появи Кончертино пиколо за пиано. Веднага след това – тези за флейта и виолончело. Те бяха спечелили финансиране в сесия на „Музикаутор“. И трите са тричастни форми, като съм се старала да спазвам характеристиките на жанра инструментален концерт: Бърза – бавна – бърза част.“
Тези първи три „малки“ концерта бяха записани и изпълнени след това в рамките на поредицата „Българска музика“ на Симфоничния оркестър на БНР с диригент Константин Илиевски през 2025 г. Маестрото вече е дирижирал световната премиера на виолончеловото Кончерто пиколо в Люксембург, а флейтовото пък прозвучава и в Атина.
Скоро тези детски произведения се прочуват и поръчките започват да постъпват лавинообразно. Проф. Танева продължава да трупа „пиколо“ репертоар: „Написах Токата пикола за пиано на четири ръце. Този формат пък съвсем отсъства от иначе огромния репертоар, писан за пиано. Мисля, че идва време да напиша и един подобен концерт за „големи“ пианисти. После се появи Кончерто пиколисимо, което е за съвсем малко дете. Той беше поръчан по проект от организаторите на конкурса VivaPiano. На концерта на 26 февруари го изпълни дете, което е във втори клас. Именно това е целта ми. А Импресия пикола се появи по повод годишнина от основаването на читалището в Разград“.
Във въображението на композиторката вече се завихрят нови и нови „малки концерти“ – има още много деца, има още много преподаватели, които чакат с надежда и техния инструмент да попадне в полезрението на Борислава Танева.
„Напоследък съм се влюбила във фагота! Струва ми се неглижиран, а е инструмент с толкова възможности. Така се появи Сицилиана за фагот, която е едночастна (триделна) форма. Мисля, че беше по поръчка на бургаския младежки фестивал „Солисими“, който поставя винаги фокус върху децата от музикалното училище в града. А там, в Бургас, се „въдят“ много добри млади фаготисти. Именно за там написах и Кончерто пиколо за фагот, което чака премиерата си на предстоящото издание на фестивала през май, живот и здраве. А последната написана (засега) творба е Кончерто пиколо за цигулка. Буквално я оркестрирах няколко седмици преди концерта на 26 февруари.“
Залата на Музикалното училище в София беше пълна с родители, учители, съученици, с очаквания и трепет. Струваше си да се преживее подобно вълнение – и събитието се превърна в празник.
Една от солистките после заявила на баща си, че от тук нататък ще свири само с оркестър! Друг млад пианист, шестокласник, сподели, че никога преди не е виждал истински, жив композитор. „Такава среща може много да те вдъхнови, а авторът дава и насоки“, каза ми той от висотата на своите 12 години и добави, че е работил по пиесата на Борислава Танева почти два месеца, а с оркестъра и диригента му е било особено интересно да репетира и да уточняват подробности по нотите и изпълнението.
Своето удовлетворение показаха всички педагози след концерта. Ангел Николов придружаваше четвъртокласник, който изсвири заедно със свой съученик Токата пикола за пиано на четири ръце. Младият преподавател по пиано, който има успешна изпълнителска и композиторска кариера, определено смята, че е много ценно децата да се докоснат до партньорството с оркестър от толкова ранна възраст – нещо, за което обикновено се чака израстване до много по-високо ниво, а то идва на по-голяма възраст. „Това изисква много търпение и който устиска – той може евентуално някога да свири с оркестър. А ето тук, в Музикалното училище, сега се случва нещо много вдъхновяващо и за учителите, и за всяко едно дете, защото така те могат да направят мост към по-трудните концерти, които биха могли да изпълняват впоследствие. Трябва нещо такова, за да ги държи мотивирани.“
Преподавателката по фагот Сабина Йорданова, самата тя чудесна и търсена изпълнителка, добави: „Да се напишат нови произведения за деца далеч не е толкова често срещано явление. Също и възможността да свирят с оркестър. Освен това проф. Танева се консултира с нас, преподавателите, какво би било добре да се добави като технически трудности, за да имат и образователна стойност тези произведения. Нейната пиеса за фагот Сицилиана вече се радва на много голяма популярност сред нашите ученици. Чакаме с нетърпение първото изпълнение и на Кончерто пиколо за фагот, което ще бъде в Бургас, за да дойде после при нас, в София“.
Работата на композитора обикновено е доста самотна. Но в този случай вдъхновението идва от толкова много посоки и хора, че каузата си струва усилията и времето.
„Мисля, че ще продължа да работя по този формат, защото има нужда – настоява проф. Борислава Танева. – Когато говоря с колеги, преподаватели по пиано и по други инструменти, масово ми казват, че има необходимост и намират огромен смисъл във възможността още съвсем малки музикантите да получават шанса да свирят с оркестър. Аз също мисля, че децата не трябва да бъдат лишавани от това удоволствие.“
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук