Разказвач на истории за любов и кръв

Неочаквана среща с непознат досега у нас текст от автор, който е известен на българската аудитория не като писател, а като художник. Още повече че ретроспективната мащабна изложба „Жорж Папазов – осветителят“ с куратор Мария Василева беше показана преди няколко години в Националната галерия – Двореца. Оказва се, че художникът, „един от най-ярките български модернисти“, е и писател, има публикувани седем книги, шест от които във Франция. „Поп Васил. Българска повест“ е една от тях, написана е на френски език... [...]

Дринчев блус

Радвайте се, защото намерих изгубената драхма. Жената имала десет и изгубила една, обърнала цялата къща и щом я намерила, събрала другите жени да празнуват. Поезията на Станимир Дринчев е моята драхма. Единствената книга на Дринчев „Грижа“ излиза през 1981 г. В първата част на книгата му има балкон, прилича на Далчевия, но не е зазидан и не липсва, там е височината на детството. Има мълчание, пълно с говорене, поглед от втора степен за живелия на брега, който отдавна не е виждал морето. [...]

Раните на празнотите

„Нашата поезия не се е докосвала до футуризма, поетизма, индивидуализма, сюрреализма. На мястото на тези течения зеят пред нас раните на празнотите, на белите полета, отсъствието“ – това споделя Вътьо Раковски през 1980 г. в интервю за в. „Антени“. В думите му има огорчение, безсилие и като че ли упрек към всички, които поддържат стабилна и непропусклива политическата граница на Желязната завеса (и) в литературата. Двайсет години преди това интервю поетът е заклеймен от социалистическата критика като „пътник без ясен път“. [...]

Това, което не ни убива, ни прави по-странни

Безспорно има съществени събития, които никога не избледняват, но често помним незначителното, мимолетните срещи по пътя, разминаванията ни с човешкото страдание. Остава смесица от факти и чувства, фабрикации на паметта. Денис Джонсън постига невероятен ефект в повестта си „Сънища с влакове“, като съумява да разбърка гореизброеното, за да ни убеди, че героят му Робърт Грейниър е свидетел на историята, която минава покрай него, досущ като парния локомотив, за който поставя релси. [...]

Яворов на прицел

Тезата на Виолета К. Радева може да синтезираме така: образът на Яворов е потулен зад съзнателни лъжи и неволни измислици: в борбата между ангела и демона, както той сам изрича за себе си, връх взема демонът, ето защо твърдението, че Лора Каравелова се е самоубила, подлежи най-малко на съмнение, ако не и на категорично отрицание, тъй като уличаването на поета като убиец би хвърлило сянка върху македонското движение, а това неговият аркадаш Тодор Александров не би позволил никак. Затова го прикрива… [...]