Култура / Брой 5 (3028), Май 2026

„Думите имат власт, защото в нашата традиция Бог идва чрез думите и създава света с тях. Но доскоро силата на думите беше атрибут само за мъжете.“ С испанската писателка Карме Риера разговаря Йорданка Белева

Кога разбрахте, че вашият път ще бъде свързан с книгите?

Когато ми забраниха да чета. Бях малко момиченце, леко изоставащо – започнах да чета много късно. Монахините, при които учех, казаха на майка ми, че съм безнадежден случай и не ми се полага първо причастие, след като не мога да чета. Баща ми много се притесни. По онова време родителите не се грижеха за допълнително образование извън училищното. Дойде коледната ваканция и един ден татко ми прочете на глас Сонатината на Рубен Дарио. Толкова ми хареса, че го молех да ми я прочете отново и отново. Накрая я знаех наизуст. „Ако се научиш да четеш – каза баща ми, – ще можеш да четеш това сама, както и още много книги.“ Тогава ми намериха частен учител, който за няколко дни ме научи да чета, докато монахините се бяха мъчили цели две години. Открих четенето като нещо прекрасно. Вкъщи имахме хубава библиотека – влизах, вземах книги и четях. Книги, които не бяха за момиченце на 7-годишна възраст. Когато баща ми откри, че чета неподходящи за годините ми книги, заключи за мен библиотеката. Но аз намерих ключа и продължих да влизам. Веднъж открила колко е важно четенето, вече нямах спирачки и продължавах да чета книга след книга.

А писането какво ви донесе – повече самота или повече срещи?

И двете. Самотата идва всеки път в моментите, когато пиша. А срещите са хубави, както сега с вас.

Често отдавате почит на жените в литературата и тук не става дума за жената като персонаж от книга, а за всички онези безимени, анонимни, невидими жени, които е можело да станат блестящи писателки, но е трябвало да се примирят с ролята на домакини. Защо тази почит е важна за вас?

Тези жени са важни за мен, защото сред тях навярно е била и баба ми. Тя ме поведе по пътя към книгите точно в момента, когато баща ми заключи библиотеката. Баба би могла да пише страхотно, защото притежаваше добър вкус и преценка. Но тези жени са ми важни и защото всичко, което правим днес, например да пишем, не би било възможно без жените преди нас. Нашите баби и прабаби, в чиито времена е имало писателки единствено като изключение. Знаете за XIX век и пишещите жени с мъжки псевдоними – Жорж Санд, Джордж Елиът, Фернан Кабалиеро например.

Как мислите, дали все още пишещите жени изграждат по-трудно собствена идентичност в литературата, в сравнение с мъжете автори?

Мисля, че доскоро беше по-трудно за жените. Защото писателите мъже знаеха откъде идват – тяхната мъжественост никога не е поставяна под съмнение, докато при жените нямаше препратки, нямаше с кого да се съизмерим освен през подчинението и това да бъдем свързвани с мъжете единствено през въпроса за любовта. Каква е идентичността на Мадам Бовари, освен това да обича? Днес всичко това е различно. Любовта беше опиум за жените, досега. Но вече действаме като хора, като личности, за които любовта е важен аспект, но не е всичко.

Като читател доколко ви е важен полът на писателя? Има ли безполово писане?

Съществува добро и лошо писане и полът на автора няма значение, поне за мен.

Казвате, че езиците са като стъкла, през които се вижда светът. Вие какво виждате през испанския си езиков прозорец и какво през каталонския – има ли разлика?

Да, има много разлики. Каталонският език е много по-мелодичен и много подходящ за поезия, макар че на кастилски има невероятни поети. Много често в отношенията между двата езика имам проблем с адаптацията, чисто фонетично. Кастилският е много по-подходящ за писане на есета. Понякога има трудни, невъзможни за превод думи от единия на другия език. И още нещо много важно – кастилският маркира пола, рода, докато каталонският – не. Например ако ние трите отидем на кино, езиковата форма е ние, трите, но ако сред нас има мъж, езиковата логика се съобразява само с него и ние приемаме мъжкия род – ние, тримата. В каталонския местоимението ние е едно, независимо дали става дума за жени или за мъже, каталонският борави с тази еднозначност без проблеми.

Писателите обикновено говорят за силата на думите, за силата на литературата, но в какво се състои безсилието на думите, безсилието на литературата – кога тя е безпомощна?

Думите имат власт, защото в нашата традиция Бог идва чрез думите и създава света с тях. Но доскоро силата на думите беше атрибут само за мъжете. Например когато мъжете говорят, за обозначаване на тяхното общуване се използва глаголът говоря, но когато говорят жени, за разговора им се използват глаголи, които неглижират техните думи, като бъбря, бръщолевя, плямпам. Точно затова, когато излезе дебютната ми книга с разкази, при превода ѝ на кастилски аз ѝ дадох заглавието „Дума на жена“, с цел да си присвоя този език на мъжете и да го направя наш.

Преподавате литература в университета, на какво учите младите хора, как им помагате да развият вкус, стил, усет?

Използвам и опитвам всичко, за да направя така, че да им харесва литературата. Старая се да направя текстовете интересни за студентите. Обсъждаме постоянно книги и внимавам процесът да е взаимен. Проблемът е, че в Испания като цяло интересът към литературата спадна, студентите идват в университета с оскъдна подготовка.

Кои читателски навици вече са отживелица и какво бихте казали на човек, който ще си купи книга за взаимопомощ вместо роман?

Имам впечатляваща случка. В началото на учебната година винаги моля студентите да ми резюмират книга, която са прочели през ваканцията и ги е впечатлила много. И като казвам книга, имам предвид литература. Така веднъж във Филологическия университет в час по литература получих резюме за книгата „Как да победим запека“. Учудих се, че изобщо коментираме подобно четиво, затова попитах студентката дали се шегува, но за съжаление, тя потвърди, че точно за това заглавие става дума, и дори ми показа книгата. Изражението на лицето ѝ беше такова, все едно тази книга за запека беше по-важна за нея от Сервантес например. Тъжно е, че това се случва в час по литература във филологически факултет.

А вие какви книги четете?

Чета по три-четири книги едновременно. Тъй като работя върху темата за ролята на жените в Испанската кралска академия, чета книги на Гертрудис Гомес де Авелянеда, романтична поетеса. Току-що прочетох ръкописа на един нобелов лауреат. Опитвам се да чета най-вече през лятото, когато нямам работа, и книгите, които чета, да са с различен стил.

Върху какво работите сега?

Пиша книга за жените в Испанската кралска академия. И исторически роман за личността на Мария Пачеко, интересен исторически персонаж. След като убиват мъжа ѝ, тя застава начело на Въстанието на комунарите в Кастилия през 1520 г.

По време на публичната ви лекция за Марио Варгас Льоса споменахте улиците и библиотеките, които носят неговото име. Вие какво място си представяте с вашето име?

Много би ми харесало един ден, ако съм се справила добре, разбира се, да има гимназия на мое име.

Превод от испански Боряна Дукова от катедра „Испанистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“

Карме Риера е родена през 1948 г. в Палма де Майорка. Тя е една от най-ценените и обичани от читателите и критиката испански писателки, пишещи на каталонски и испански език. Авторка е на близо двайсет романа, на сборници разкази за възрастни и за деца, есеистични произведения и сценарии за киното и телевизията. Доктор по испански език и литература и почетен професор в Автономния университет в Барселона. Гост-преподавател в университетите във Флорида (1987), Чикаго (2006) и в Колежа „Дартмут“ (2001). Изнасяла е лекции и е провеждала семинари в Международния университет „Менендес-и-Пелайо“ в Сантандер, в Университета „Комплутенсе“ в Мадрид, в Упсала, Антверпен, в Харвард, Сорбоната и много други висши учебни заведения. През 2012 г. е избрана за член на Испанската кралска езикова академия, а от 2023 г. е първата жена вицепрезидент на тази институция. Носителка е на най-престижните национални награди за литература.