Култура / Брой 5 (3028), Май 2026 / Книги

Писма до въображаем получател. Разговор със Сибила Алексова

27.05
2026

Поезията ми е утеха, когато ме връхлети усещането за празнота и безпътица. Обичам да се затварям там като в стая, да се помирявам с неща, които са ми се сторили грозни или лоши, и да си подреждам разнопосочните емоции. Каквато съм непоседлива, вечно страдаща от безсъние и неуспяваща да измисля в какво да заустя излишната си енергия, писането ми носи уют и почивка. Но нещото, което най-вече не ми дава мира – това е несподелената красота. И понеже не знам как да я разкажа устно, си я рисувам с думи. [...]

От Радослав Чичев 0 коментара Прочети повече...

Ботев, сблъсъци и съгласия

27.05
2026

Впечатляваща без преувеличение, книгата на Анна Алексиева е важна поне в няколко посоки. Първо, заради внимателното проследяване на възприемането на Христо Ботев – като биографична и творческа фигура, от съвременниците му, от неговите биографи, от литературни изследователи и критици, от политически деятели до неформални общности в социалните мрежи, футболни субкултури, визуални изкуства, че и ChatGPT, и също тъй като моделиране на този образ като средоточие на сблъсъци и съгласия... [...]

От Катя Атанасова 0 коментара Прочети повече...

Из архипелага на миналото

27.05
2026

Представете си бъдеще, в което климатична катастрофа е вдигнала морското равнище и е потопила значителна част от Южна Великобритания. Островът се е преобразил в архипелаг, много градове са потънали. Хората прекосяват тази драматично променена география с лодки и електрически скутери, избягват пиратите и оцеляват благодарение на евтин протеин. Годината е 2119, а един мъж преследва изчезнало стихотворение. Това е близкото бъдеще, което Иън Макюън описва в новия си роман „Какво можем да знаем“. [...]

От Мартин Касабов 0 коментара Прочети повече...

Хляб, сол и сладокусници

26.05
2026

Книгата на Стефан Дечев „Между простонародните ястия и гозбите на Цариград. Храненето и кухнята в Османска България и околните земи (от 30-те години на XIX век до 1878 г.)“ е плод на убеждението, че храната и яденето са не просто някаква биологична потребност, а проявление на културата, на манталитета, на спецификата на една общност: „[…] Тези няколко десетилетия... в един реформен за Османската империя период – още повече поставят под съмнение представата за някакво вечно противопоставяне на Изтока спрямо Запада. [...]

От Митко Новков 0 коментара Прочети повече...