Култура / Йорданка Белева
Да затвориш болката в бижу
Особено харесвам книги, които едновременно не позволяват широк интерпретаторски подход, но и не затварят хоризонта в изброими теми. Подбуждат и пръсват: фитил за свещ, но и фитил за взрив. „И леглото ни стана зеленина“ от Виолета Радкова е тъкмо такава книга, в която външното и вътрешното време, голямото и малкото трайно се пресичат в човека и човешкото, остават свързани, докато не ги покрие зеленият фитил (по Дилън Томас), който расте неудържимо, търси си пътища през уязвимото и покрива със себе си всяка крехкост. [...]
Гробна сестра
Не я нарече никога сестра, въпреки сродяването. Посестримили ги набързо в една хладна септемврийска нощ на 1944 г., баба ми и съседско момиче на име Калина, и двете връстнички – тогава шестнайсетгодишни. Събудили ги и ги вкарали в пещта на двора от къщата на баба. После зазидали вратата на фурната, но им оставили малка дупчица в стената, от която да дишат. Докато дишали в страшното, станали гробни сестри. Освен да дишат, друго не било разрешено. Като живи погребани: казали им да не мърдат, докато отмине бурята. [...]
Обществото на личността
Признавам, че четох книгата на Еманюел Муние с пристрастие. Харесвам неговото прекалибриране на хуманизма в концепция за личността. Особено ми допада неинвентарният подход към човека. Например, ако поставим един до друг християнския и агностичния персонализъм, подредбата им само ще потвърди калкулацията, че съществуват различни персонализми, но персонализмът не е сбор от тях и към него няма средни пътища. Муние не изисква да поглеждаме към индивида серийно, защото личността не е масово производство. [...]
Преводът никога не свършва. Разговор с Милена Селими
Преводът дойде при мен като необходимост за съществуването на българските ми корени. В края на обучението ми по филология, специалност „Албански език и литература“, защитих дипломата си на тема „Българска поезия“, където за първи път се опитах да превеждам автори като Блага Димитрова, Дора Габе, Никола Вапцаров, Яворов, Елисавета Багряна. Бях просто скромен студент в търсене на пътя. След това се захванах с журналистика и едва през 2010 г. отново се срещнах с превода и започнах своето балканско пътешествие. [...]