Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 6 (3029), Август 2026

04 08

Смърт по погрешка?

От Майя Праматарова 0 коментара A+ A A-

„Вуйчо Ваньо, сцени от селския живот“ на Krymov Lab NYC

Спектакълът на Дмитрий Кримов, представен в нюйоркския Театър La MaMa, е решен като трагическа гротеска, в чийто център е чувствителната и красива Елена. Под такова име е Елена Андреевна в режисьорската версия, в която всеки е и актьор, и персонаж. Още с пристигането си в имението тя привлича вниманието на всички. И това е съвсем по Чехов, но прочетен през черен хумор и екзистенциална тъга. Като преосмисля драстично творбата, написана преди 130 години, режисьорът, който напусна Русия след 2022 г. в знак на протест срещу войната в Украйна, говори за днешния свят на насилие и безнадеждност, в който убийството е всекидневие. За каква любов може да става дума, когато загиват хора, животни и природа? Въпросът откънтява силно в представление, което привидно забавлява чрез комични герои и ситуации.

Персонажите са разположени на голямо бяло платно, a в дъното е абстрактният фон, вдъхновен от Ван Гог. Оттам първо се появява Кокошка (с човешки бой), а от противоположната страна пристига Елена (Шелби Фланъри). Тя се кани да смени пътните си дрехи, решени в стила на Чеховата епоха. Но едва започнала да се преоблича, още неглиже, на Елена ѝ се налага да общува ту с един, ту с друг от героите. И на фона на потоците от думи се случват ужасни неща и с хората, и с животните. Кокошката (МериКейт Глен) губи и последното си пиленце. Бавачката (Тим Елиът) го е сварила на супа, която Астров (Хавиер Молина) лакомо поглъща. Подготвя се финалът, когато неврастеничният Ваньо (под такова име е Войницки в режисьорската версия) не само заплашва с пистолет, а и застрелва по погрешка всички освен Соня (Натали Батистоун). И момичето произнася монолога си за ангелите, небето, милосърдието и покоя, докато влачи мъртви тела, които оставят кървави следи.

Буфонада, ексцентричност и абсурд са смесени в толкова неочаквани пропорции, че смехът често бликва неуместно, каквито са и проявите на героите. Серебряков (Колин Бъкингам) чете фрагменти от старите си лекции, сякаш да си припомни какъв е бил, преди да се превърне в претенциозно джудже, в преносния и в прекия смисъл на думата. Чрез Елена той иска да запази нещо от идентичността си. Впрочем и останалите искат чрез нея да си припомнят кои са. Неслучайно първоначално те се появяват с табелки, на които са изписани имената им. А Телегин (Амен Игбиносун) повтаря ли, повтаря името и презимето си. После кани Елена на танц. И валсът ѝ с този едър мъж е най-нежното нещо в спектакъла – в света, който тепърва ще трябва да заличава следите от кръвта. Валсът на Шостакович рязко прекъсва. Оттук насетне всичко върви стремително към смърт и разруха. Погубени хора, които взаимно се нараняват. Защо съм грозна, защо съм стар, защо съм неудачник? Без отговор ще остане и въпросът на Ваньо (Зак Файк Ходжис), който слага край на този фарс, когато по случайност застрелва всички, дори майка си (Аня Зицер).

Дмитрий Кримов добре познава поетиката на Чехов. През различни авторски версии той интерпретира и „Вишнева градина“, и „Три сестри“, и „Чайка“… Но последната му премиера на „Вуйчо Ваньо, сцени от селския живот“ поставя най-тежката диагноза. Няма невинни в днешния свят!

*

Специално за статията думи на Емона Стойкова, сценограф на представлението:

„Работата на художник с художника е особен вид удоволствие. Случва се по-леко – има общ език и разбиране на визуалните принципи. Дима е изключително талантлив сценограф, преди да бъде режисьор, и мисли за пространството като за образ, като за персонаж, а не просто като декор. В самото начало той задава общата рамка и после заедно я развиваме. Добавяме идеи, разместваме. Често нещата тръгват в неочаквана посока. До последно правим промени, понякога и след премиерата. 

При „Вуйчо Ваньо, сцени от селския живот“ отправната ни точка беше последната картина на Ван Гог „Житна нива с гарвани“, но не като буквална визуална препратка, а като образ, чрез който се опитах да предам усещането за сурова, оголена реалност, безпокойство и отчаяние.

Krymov Lab NYC се гради върху доверие и уважение – винаги има място за предложения и съмнения. Няма излишна дистанция. Като художник Дима обича да „си изцапа ръцете“. В „тъмните понеделници“, без представления, заедно пребоядисвахме порозовелия заден план на сцената, докато той разказваше вицове“. 

Споделете

Автор

Майя Праматарова

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Каноничният и неканоничният Ботев. Разговор с Анна Алексиева
    04.08.2026
  • Ужасът винаги е мислим. Разговор с Пол Линч
    04.08.2026
  • Когато информацията е въпрос на живот и смърт. Разговор с Джонатан Фрийдланд
    04.08.2026
  • Визуалните разкази на Правдолюб Иванов
    04.08.2026

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO