Прощална проповед за Юрген Хабермас

Юрген Хабермас виждаше във вярата своеобразен източник на вдъхновение. Религиозните символи са ирационални според него и се намират в непримиримо напрежение със знанието. Ала в никакъв случай не са сами по себе си неразумни в своята ирационалност. Той се позовава например на класическото юдейско и християнско богословие на сътворението с неговата представа, че Бог е създал човека по свой образ. Той вижда в богоподобието на човека религиозния корен на съвременното говорене за човешкото достойнство. [...]

Истории, въпроси и вяра. Разговор с Ерик-Еманюел Шмит

Мисля, че през XXI век има ново мислене, което никога преди това не е съществувало. В основата е екологичната тревога. Винаги е имало теории за края на света. Но краят на света е история без край. Новото в случая е, че вината за това не е в Бога или в природата, а е в самите нас. Човекът е посочен като виновник. Човечеството започва да се интересува от това как обитава Земята, как потребява природните ресурси. Това е ново мислене, предполагащо друг живот на Земята и друга експлоатация на природата. [...]