Каноничният и неканоничният Ботев. Разговор с Анна Алексиева
Обучението по история и литература десетилетия наред, особено през периода на социализма, стабилизира един лишен от противоречия образ на Ботев, който предполага повече смълчано преклонение, отколкото проблематизиране и задаване на въпроси. И макар че през последните години академичният разказ за него е по-рационален, обществените нагласи по инерция от предходния период или под влияние на новия разцвет на национализма продължават да поддържат тази представа. Предизвикателство е, без да дегероизираш, да покажеш, че Ботев не е толкова еднозначен, че дори забележителни личности като него преминават през различни рецептивни превратности, докато достигнат общоприет героичен статус. В спомените и представите на съвременниците си Ботев не е безспорен герой, нито е признат единодушно за гениален поет. След Освобождението интелектуалци и национални идеолози публикуват биографични сведения за него или интерпретират творчеството му, но оценките им често се колебаят между възхвалата и омаловажаването. Ситуацията се променя към 20-те и 30-те години на XX век, когато поколението на Ботевите съвременници и критици в общи линии е приключило земния си път. Тогава става и преходът към културна памет, която изчиства биографията на героя от дискредитиращи детайли, издига поезията му на пиедестал и го превръща в политически мит. [...]