Разговор с Кристина Белева, реставратор в Националната галерия

Как преценявате дебатите около фалшификатите в изкуството, които се водят през последните месеци?

Фалшификатите не са феномен на нашето време. Историята помни легендарни фалшификатори и куриозни фалшификати – примерите до днес са безброй. Затова, що се отнася до скандала в галерия „Структура“, съм изненадана, че има учудени. Търговията с изкуство се подчинява на същите икономически закони, като всяка друга стока. Фалшификати се появяват, когато има посредник между художника и купувача и когато има условия на търсене и предлагане. По време на социализма фалшификати на картини в България нямаше и това е обяснимо, защото колекционерството – „този странен занаят“, беше екзотично занимание за избрани и не съществуваше свободният пазар на художествени произведения. След промените, заедно с първоначалното натрупване на капитали, стана престижно да се правят колекции от произведения на изкуството. В началото имаше относително голям масив автентични творби, които свободно се търгуваха. След като потънаха в частните колекции и техният брой намаля драстично, закономерно се появиха и фалшификатите. Трябва да си даваме сметка, че наличието на оригинални творби на българските така наречени „стари майстори“ е ограничено. Говорим за светско изкуство, което у нас започва да се развива едва в средата на XIX век, а същински едва в началото на следващия век. Интензивен, но много кратък период, в който са създадени все пак ограничен брой оригинални творби. В началото се фалшифицираха най-търсените и скъпи автори, постепенно се появиха ментета и на по-скромни и неизвестни художници. И този процес се развива на практика без никаква съпротива от страна на държавата и професионалните кръгове, изключвайки спорадичните скандали, които затихват и стават част от градските легенди. В цялото на моменти дори истерично говорене по повод изложбата в галерия „Структура“ се изгуби думата на експерта. И до днес няма информация за сертификатите и реставрационната документация, които първоначално бяха обявени като сериозни аргументи в защита на автентичността на колекцията и които би трябвало да придружават произведенията. Не бяха публикувани и никакви данни за протоколите за идентификация, които по закон са задължителни при продажба. Забавляваше ме циркулирането в публичното пространство на термина „спектрален анализ“. На мнозинството той не говори нищо, но пък звучи авторитетно и научно, като крайна мярка за разрешаване на проблема, сякаш е панацея. Всъщност спектралният анализ е просто вид физико-химичен метод, показващ качествения и количествения състав на веществата.

На колко места в България може да се направи такова изследване?

Във всяка една лаборатория, която прави подобни изследвания. Важна е професионалната квалификация и опит на реставратора, който ще интерпретира получените резултати. Говори се за специалисти по фалшификати. Няма такива – и по света няма. Има експерти по даден художник, епоха, период или вид произведения или технология. Всъщност в реставрационното ателие на бившата Национална галерия за чуждестранно изкуство се правеха такива изследвания. Един от многото примери – през 2011 г. направихме изследвания на портрет, за който от десетилетия съществуваха основателни съмнения, че е фалшификат. Резултатите показаха, че портретът е цялостно надживописван през XIX век. Анализите определиха със сигурност границите на оригиналната живопис и участъците с надживописване. Това позволи да се разкрие автентичен портрет на кралица Елизабет I с доказана година на създаване – 1573. Аналогични са изследванията и при установяване на фалшификати.

Аз обаче твърдя, че в 90 процента от случаите, когато имаме подозрения, че една картина на български художник не е автентична, няма нужда от толкова специализирани и задълбочени проучвания. Достатъчен е само стилистичен анализ, направен от грамотен изкуствовед или реставратор. Стилистичният анализ продължава да бъде определящ. Той е и най-трудният. И да не забравяме, че „експертизата“ е толкова специфична дейност, че не се поддава на академично обучение. За нея се изискат освен професионална подготовка и опит, и много широк спектър от знания в различни области. Винаги е трудно да се обясни, когато един експерт каже: „Това не е оригинал“. Това е окото на специалиста, или „школата на окото“, както казва Фридлендер – не става въпрос за свръхспособности, а за натрупване, за много информация, която стои зад тази негова категоричност. Маниерът на работа, посоката на четката, плътността на живописния слой... всички тези обективни признаци, които конструират „граматиката на стила“ и впечатлението, което създава един автор, са абсолютно неповторими. Особено пък при рисунката, тази спонтанна изява на индивидуалност, която е като автограф – движението на ръката, особеностите на линията – това е авторовият почерк и той, както и ръкописният – е неподражаем.

Кога се налага да се направи другият анализ?

Когато при визуален анализ между въпросното съмнително произведение и автентични произведения от същия период или от същия автор има колебание. В повечето случаи фалшификатите у нас са с ниско качество и „визуалният“ анализ е напълно достатъчен, стига той да се прави от специалист.

Имате поглед към частните колекции у нас, какво е нивото на фалшифицируемост при тях?

Различно, има изключително качествени колекции, на които би завидял всеки музей. Но има цели колекции, които са фалшиви – или поне в 90 процента.

Собствениците им наясно ли са?

„Фалшификациите на картини приличат на убийствата – и в двата случая стават известни само неуспешните операции“, като че ли този вече христоматиен израз казва всичко. Аз мисля, че те не искат да са наясно. Ще загубят не само значителна сума пари, но и авторитет – колекционерството е съпътствано и с изявено его и голяма доза суета. Малко възможно е при колекция от няколкостотин картини всички или повечето да са съмнителни и това да не направи впечатление. Да, няма колекционер, който да е застрахован за измама, и никой търговец или експерт не е застрахован, че няма в определен случай да бъде подведен. Но не и в такива мащаби и с подобно постоянство.

В общественото пространство започва да се говори, когато фалшификатите се появят на „светло“ – на търг или изложба. А те са принудени да се появяват „под прожекторите“ и най-вече да влязат в печатно издание, защото това е единственият сигурен път да бъдат легализирани и да придобият статут на оригинално произведение. Разбира се, и тяхната финансова стойност да се повиши многократно. И тук не е страшна финансовата страна, която засяга само тесен кръг хора. Тук страшна е спекулацията, заплахата от узаконяването на фалшификати, което естествено води до подмяна на цяло едно творчество, на период, до подмяната на истината в разказа за изкуството и стойностите в нашето културно наследство. И тук стигаме до въпроса за качеството – когато имаме оригинали, те винаги са качествени. Един художник не рисува само шедьоври, но има качество, вижда се ръката на майстора. Докато при ментетата качеството винаги е по-ниско.

Каква е съдбата на тези колекции?

Колекционери на фалшификати нямат изгода да признаят истината. Търговците и специалистите, които са издали сертификати или са били консултанти при придобиването, също не са склонни да признаят заблудата. Резултатът от скандала с галерия „Структура“ със сигурност ще бъде, че в изложби ще се появяват по-малко фалшификати, защото собствениците им няма да си позволяват да ги представят толкова спокойно пред обществеността. Разбира се, времето ще покаже. В България понякога се случват парадоксални неща.

Разговаряха Людмила Димова и Тони Николов

Кристина Белева е завършила Художествената гимназия за изящни изкуства и специалност  „Реставрация“ в НХА. През 1993 г. постъпва на работа в реставрационното ателие при Националната галерия за чуждестранно изкуство. От 2003 до закриването на НГЧИ през 2014 г. е главен реставратор. В  периода от 2014 до 2018 г. е водещ реставратор на колекция „Чуждестранно изкуство“ в Националната галерия. Член на Управителния съвет и  заместник-председател (2006–2014) на Асоциацията на реставраторите в България (АРБ). Работи в областта на движимите паметници на българско и чуждестранно изкуство.