14 публикации
Култура / Людмила Димова, Тони Николов
„Ръж“ и модернистичното родно. Разговор с Бойко Пенчев
23.12
2022
Съдбата на Каралийчев в българския литературен канон е незавидна. Той има много лош късмет. Първо, не знаят къде да го подредят. От една страна, е детски автор, а от друга – „сериозен“. Но когато единият етикет натежава (детската литература), на „сериозните“ неща започва да се гледа със снизхождение, малко като при критик, прописал романи или стихове. Вторият важен момент – левите не го броят много за „свой“, а десните го смятат за комунистически автор. Левите признават Каралийчев, но той няма статута на Смирненски или Вапцаров. Ако някой посегне на Вапцаров, в политическото „ляво“ скачат на амбразурата, докато низвергването на Каралийчев, Фурнаджиев и Разцветников от учебните програми мина съвсем незабелязано. Причината за неразбориите около Каралийчев се дължи най-вече на етикета „септемврийска литература“, който преди 1989 г. бе много престижен, а сетне започна да тежи като воденичен камък. Каралийчев е в по-незавидна ситуация дори от т.нар. „забравени автори“. Той е като изваден от титулярния състав на българската литература и пратен на резервната скамейка. За статистиката е там, но всъщност не играе. [...]
Българският приказник. Разговор с проф. Светлана Стойчева
22.12
2022
В едно от интервютата си Каралийчев споделя, че не обича определението „детски писател“: „Аз специално никога не съм чувствал разлика между книгите си, за които казват, че са за възрастни, и тия, които са уж само за деца. Винаги съм се мъчил да правя изкуство…“. Това обяснява засилената вътрешна цитатност между произведенията му, независимо към коя литература биват каталогизирани. „Универсалния“ читател на произведенията си за деца той обяснява с простотата на изказа, с „интонацията на разговорната хорска реч“. [...]
Разказът за изгубеното време. Разговор с Юлиан Жилиев
23.11
2022
Какво означава „чист разказ“? Чист наратив извън автобиографичния разказ? Припомням си казаното от Бланшо: „без примес, без друго в него освен същностното – същността, която предава себе си на писането в онези привилегировани мигове, в които се прокъсва конвенционалната повърхност на битието“. Или с думите на Пруст: „самите ни фрази и епизодите трябва да бъдат направени от прозрачната субстанция на най-хубавите ни минути, когато сме вън от реалността и настоящето; от такива циментирани капки светлина (трябва да бъдат) стилът и фабулата на една книга“. Впрочем това „чисто време“ у Пруст са възвърнати усещания, преобразувани в територия на въображението. В този смисъл романовото пространство в „По следите на изгубеното време“ е ясно структурирано: откъм „страната на Германт“ и откъм „страната на Суан (или на Мезеглиз)“, обединени накрая в „отново намереното“ или „преоткритото“ време. В статията си върху стила на Флобер Пруст определя композицията на романа си като „очертана с широк разтвор на пергела“ и недоволства, че някои прибързано гледат на произведението му като на сбирка от спомени. После уточнява, че за преход от един план към друг е използвал не някакъв факт, а това, което е намирал за по-чисто, по-ценно като връзка – един феномен на паметта. И добавя, че „разказвачът, който казва „аз“, невинаги съм аз“. [...]
Боян Знеполски – Протести, популисти, демокрация
21.03
2022
Тръмп и Путин принадлежат към различни политически категории. Между тях безспорно има прилика, но тя не трябва да скрива основното, а именно разликите в политическите системи и в историческия контекст. Тръмп беше президент на една стара демокрация, докато Путин е президент на страна, която като че ли не може да съществува извън модуса на империята. При Тръмп откриваме очевидни популистки черти – прослава на обикновените американци и отхвърляне на политическия истаблишмънт... При Путин ситуацията е съвсем различна – между него и руската история има структурно съучастие. Той иска Русия да бъде отново империя и той да бъде неин президент-император. По принцип популизмът оспорва статуквото, хули елитите, в Русия, напротив, Путин олицетворява политическата система, политическия елит. Властта е напълно централизирана и безконтролна, всички препятствия лесно биват отстранявани. Може би звучи парадоксално, но ако в Русия се появи популизъм, той няма да идва от Путин, а ще бъде насочен срещу него. [...]