Людмила Димова, Тони Николов


Между отмъщението и прошката. Разговор с Димитър Радев

Заблуда е, че истината е нужна всекиму, по всяко време. Ние всички имаме моменти на потъмняване на собствената ни съвест, в които приказките за доброто и красивото ни се струват празна реторика, и именно тогава личността на конкретен човек, негова смела постъпка, дори един малък жест на милост може да ни спаси от черногледство и униние. Не смятам, че това е примерът на онзи възвишен индивидуализиран „аз“ на героите, които описва Айн Ранд, а по-скоро на скритите „малки“ хора като героя на Владимир Пенев – Данте. [...]

Проблемите на столичния център. Разговор с арх. Станислав Константинов

Смисълът на тези пространства е да създават дейности, да събират хора, които да ги усвояват. Да се генерират идеи и да има култура. Какво означава площадно пространство? Това е площад, предоставен на хората. Какво трябваше да е площад „Славейков“? Един културен център. Наоколо са театрите, там е и Френският културен институт. Всеки ден на това място трябва да се случва нещо. Събереш ли хората, има ли културна програма, ръководи ли се този процес, става нещо. А сега вече никой не минава оттам. [...]

Истории в картини. Разговор с Антон Стайков

Истории в картини. Разговор с Антон Стайков

В европейската традиция читателят вече е свикнал да разчита бързо езика на комикса в цялата му семиотична сила – с различните форми и цветове на балоните (или да се справи въпреки липсата на балони или текст), с цвят, с играта на различните шрифтове и играта с техните големини и визуални характеристики, смесени с иконични елементи, с играта на различни стилове и типографски игри. Идеята „в същото време на едно друго място“ да проследиш други аспекти от разказваната история, да „разтегнеш времето“, да го спреш, да попаднеш на разтвор в албума, в който ще видиш едновременно действието „преди“ и „след“, е позната и очаквана и прекалено опростените разкази не са достатъчни за една все по-интелигентна публика, която чете с много знание и разбиране. [...]

Травмата „Ньой“. Разговор с Николай Поппетров и Стефан Дечев

Травмата „Ньой“. Разговор с Николай Поппетров и Стефан Дечев

Първата световна война показва, че лозунгът за национално обединение не е единственото, което движи България. Настроения за война има по-скоро сред градското население, което е по-националистически ориентирано в резултат на водената от десетилетия пропаганда. Включването ни в съюз с Централните сили води до активирането на претенции и националистически мечти, които само са припламвали в миналото, а сега стават част от една съвсем реална програма. Тук не става дума само за Южна Добруджа или дори за Македония, където през 1915 г., за разлика от 1941 г., българската армия е посрещната като своя. Тук има идея за разширяване в посока на Поморавието, има претенции за изграждане едва ли не на регионална империя, за обща българо-унгарска граница, за превръщането на Албания в български протекторат. Тъй че става въпрос за мегаломански амбиции, които краят на Първата световна война ще стопи напълно. [...]