Галерията на 6-те в СГХГ
„Галерия на 6-те. 120 години от рождението на Дечко Узунов“, СГХГ, до 16 февруари 2020 г., куратори Аделина Филева, Рамона Димова, Момчил Златаров
Софийската градска художествена галерия отбелязва 120 годишнината от рождението на Дечко Узунов (1899–1986) с изложба, която има косвено отношение към събитието, но пък за сметка на това насочва вниманието на зрителите към една сравнително малко позната страница от художествения живот на София във времето между двете световни войни.
Както е известно, този период най-общо се характеризира както с продължаващото с високи темпове изграждане на градската култура във всичките ѝ разнообразни проявления – от урбанистиката до бита, предметната среда и начина на живот, така и с актуализирането и реактуализирането на „вечния“ въпрос в нашето изобразително изкуство от Освобождението насетне – безспирно осцилиращите антиномии между „нашето“ и „чуждото“, „родното“ и „европейското“.
Идеята за създаването на ново, камерно по своите мащаби експозиционно пространство в младата столица принадлежи на Никола Танев, както сам той свидетелства в своите спомени. Както и в други подобни случаи, импулсът към осъществяването на новаторски идеи и начинания идва отвън. В края на 1926 г. Танев устройва самостоятелна изложба в Букурещ, където несъмнено артистичният елит вече е усвоил и асимилирал в по-голяма степен, отколкото у нас, западноевропейския модел на онова, което наричаме понастоящем „свят на изкуството“.
След завръщането си в България през 1927 г. той решава да опита и да осъществи на практика желанието си да намери и да оформи специфично изложбено помещение в София, където свободно и без никакви „извънхудожествени“ мотиви и съображения той и негови колеги съмишленици ще могат да показват творбите си. Художникът кани своите приятели Борис Денев, Иван Лазаров, Иван Пенков, Дечко Узунов и Сирак Скитник да вземат участие в тази инициатива.
Както може да се установи, общият знаменател на включените в събитието имена се простира извън сферата на някакви мирогледни или пластически съвместни програми. 6-те не са обединени от манифести и декларации. Свързват ги чисто приятелски отношения. Между другото, тази особеност на нашата художествена сцена в междувоенния период се изразява и в мобилността на редица автори, прескачащи без проблеми от едно дружество в друго. И все пак става дума за художници (петима живописци и един скулптор), които изповядват, всеки посвоему, своята вътрешна обвързаност и респект към постиженията на модерното изкуство в търсения модус на претворяване и на интегриране на неговите най-привлекателни за художника пластически, тонални и колоритни характеристики, които ще бъдат в състояние да успоредят, без да са налице комплекси за малоценност, българското изобразително изкуство с това на по-напредналите страни.
Галерията на 6-те се открива на 6 февруари 1927 г. на ул. „Търговска“ № 2 в столицата. Освен изложби на членовете основатели в края на 20-те години галерията организира представяния на Борис Георгиев, на Бенчо Обрешков, на Ари Калъчев. Показани са и произведения на наскоро отишлия си от този свят Иван Милев. Интересно е, че галерията на 6-те инициира и организирането на колективна графична изложба, факт сравнително рядък през епохата като се има пред вид значително по-голямата популярност на живописта. В нея участват, наред с останалите, автори като Петър Морозов, Анна Крамер, Васил Захариев и Александър Мутафов.
Твърде симптоматичен е и фактът, че през 1928 г. самостоятелна изложба в Галерията на 6-те открива и Георги (Жорж) Папазов. Независимо от личното си разочарование от слабия резонанс на изявата Папазов очевидно неслучайно се насочва именно към това експозиционно пространство, намирайки го подходящо за своята откровено авангардна изява.
Изложбата в СГХГ няма и не може да има чисто реконструктивен характер, тъй като твърде малко е известно както за конкретните произведения, представени в галерията през сравнително краткия ѝ живот във времето, така и за нейната история изобщо. В информационното табло в залата, отразяващо хронологията на активността на галерията, като последна е изписана годината 1929. По-сетнешната ѝ съдба остава недостатъчно осветена.
Ето защо логично изложбата е замислена, организирана и реализирана по принципа на така наречената „представителна извадка“, популярен от социологическата наука. Показаните произведения са взети от частни сбирки, от СГХГ, от галерии в страната (Пловдив, Карлово, Стара Загора, Пазарджик, Шумен). Представени са изключително качествени картини на Никола Танев (пейзажи), на Дечко Узунов (портрети, откроява се в частност „експресивно-конструктивистичният“ портрет на Иван Тутев от 1922 г.), на Сирак Скитник (пейзажи), на Борис Денев (пейзажи) и на Иван Пенков (композиции). Интересно е да се отбележи, днес по-отчетливо и релефно от „вчера“, че „модерните“ насоки в живописта на пейзажистите и на портретистите се свързват по особен начин с „родното изкуство“ на Иван Пенков. Двете насоки, независимо от това, че са различни като жанрови особености и тематични мотиви, изявяват далеч повече общи моменти помежду си, произтичащи от колоритните и пластическите проблеми на картината.
Иван Лазаров със своите селянки и композициите си от войните от началото на ХХ в. в мащаб „малка пластика“, е единственият скулптор в групата на 6-те. Той обаче, независимо от различията в „темпоритмите“ на живописта и на скулптурата у нас тогава, се вписва безпроблемно в общия тон благодарение на антиакадемичната си ориентация, на изследванията и на търсенията си в областта на българското художествено наследство и на извъневропейските култури.
В салона е показана и увеличена факсимилна репродукция на бележка на Ангел Каралийчев, поместена във вестник „Слово“ от 14 февруари 1927 г., в която известният наш писател отбелязва дебюта на галерията.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук