Култура / Брой 1 (2984), Януари 2022

Между 10 септември и 10 ноември 1944 г. са арестувани художниците Райко Алексиев, Никола Танев, Александър Добринов, Константин Щъркелов, Борис Денев, Константин Каменов и Александър Божинов.

С изключение на Райко Алексиев, те се намират в Централния затвор в компанията на писателите Димитър Талев, Змей Горянин и Дамян Калфов. Тъй като понякога са в една и съща килия, художниците документират на някаква попаднала хартия затворническото си битие. Ал. Добринов е в особено положение. Илюстратор на антисъветски брошури и пропагандни картички, които „Народният“ съд ще квалифицира като „свръхфашистки“[1], той рисува писателя Д. Калфов, влагайки неговото и собственото си предусещане за творческа обреченост.

Близо 20 г. преди това Добринов, арестуван по подозрение, че е знаел за атентата в църквата „Св. Крал“[2], пише в протокола за разпит: Карикатурата е обществен бич. Като карикатурист се проявявам в защита на човека – против крайностите – фашизъм и болшевизъм. Винаги на страната на човещината и на тези, които под знака на конституцията се борят против мракобесието, и тези, които градят идеите си с човешки кости. Този протокол, съхраняван грижливо от бившата Държавна сигурност, се е озовал в ръцете на настоящата и допълнително ще утежни положението на „защитника на човека“.

От другата страна на демаркационната линия са карикатуристите Илия Бешков, Александър Жендов и Стоян Венев, които вярват, че политическата промяна ще донесе най-сетне мечтаната свобода, най-вече от цензурата, която през годините (с различна степен на строгост) им е пречила да публикуват най-острите си произведения. Стоян Венев изпъква с особено яростната пропаганда на желанието за разправа с „изедниците“.

Бешков рисува хвърления в затвора Богдан Филов. Подозира ли, че по същото време, може би в Дома на слепите или в някое мазе, превърнато набързо в затвор, систематично и брутално в продължение на повече от месец[3] е пребиван неговият колега, председателят на Съюза на дружествата на художниците Райко Алексиев, който ще бъде закаран в болницата на Червен кръст, за да умре от побоите.

Месеци след като инквизираният до неузнаваемост Райко Алексиев със смазани вътрешности и полови органи (по свидетелство на неговата съпруга Весела Алексиева) умира, „народната“ милиция продължава да се интересува къде са „скритите му пари“[4]. В протокол за разпит (с дата от 24 март 1945 г.) Никола Танев е написал: За дейността на Райко Алексиев знам само онова, което той казваше на събранията в съюза, че печели добре, че всичката работа върши в редакцията той, и че вестника му дава напоследък добър доход, чувах за двеста и петдесет хиляди лева месечно.[5]

Впрочем заседанията на Шести състав на „Народния“ съд срещу журналисти, писатели и художници вече са започнали (на 12 март).

От художниците на подсъдимата скамейка са поставени само карикатуристите Ал. Божинов, Ал. Добринов и К. Каменов.[6] Р. Алексиев е съден посмъртно! Измежду показанията на свидетелите прави особено впечатление поведението на Николай Райнов и Крум Кюлявков.

Райнов е призован като свидетел от К. Каменов[7]. Вместо да защити подсъдимия, той напада всички карикатуристи: […] Като художник ще кажа следното. На върха на тъй наречените художници стоеше Александър Божинов, стояха карикатуристите, които криво се наричат художници, защото карикатурата не е изкуство, карикатурата по отношение на изкуството е това, което е уводната статия по отношение на белетристиката, една груба проза, която може да извърши някакво въздействие тогава, когато е искрена и правдива, но когато тая проза се стреми да обслужва една предварително дадена теза, за която се плаща, това вече е една продажност, а не е никакво изкуство. […] Ако изкуството и печатът не са на страната на народните идеали, те не са на страната на напредъка, те не са на страната на човещината; те са едно механично средство, зад което стоят маймуни. Дайте един мощен мотор на един орангутан и той ще изтреби целия свят с него – точно тая роля изигра печатът и изкуството, водени от фашистите.[8]

Призованият като свидетел от Весела Алексиева Кюлявков[9] (бездарен писател и карикатурист), също преминава в редицата на обвинителите. Спорейки с Николай Райнов за значението на карикатурата, кой знае защо напада К. Каменов: […] Карикатурата е голямо изкуство. Който казва, че не е изкуство, нищо не разбира от изкуство. Тя може да подейства на мислите и чувствата на зрителя много повече от една писана статия. […] Особено в политическите събития карикатуристите не са невинни агънца, за каквито се представят, а ако са с отрицателни прояви, те са големи вредители. Камен Каменов в оная епоха е един пар екселанс убиец и вредител за българския народ. Към такива немилостиви господа не трябва да има милост. За Райко Алексиев, сега вече покойник. В 1940 г. като се върнах аз от Съветска Русия, той ме извика за сътрудник като си въобразяваше, че Германия и Русия ще вървят заедно. Казах му, че мога да бъда сътрудник, ако не пиша нищо против Съветския съюз. Той ми даде такова обещание и започнах му да сътруднича. Когато започна войната със Съветския съюз, той обърна политиката си на 180 градуса, не ме приемаше в къщата си и започна да дава карикатури вредни за Съветския съюз – и да извинявате за изражението – да пише: „Се-Се-Се-Ре“.

Божинов в първата половина на дейността си беше прогресивен. В 1905 г., когато изникнаха студентските бунтове, той рисуваше Фердинанд като куче с вързана тенекия на опашката. Но минаха тези времена. Като човек с неустановен политически мироглед, той попадна под лапите на фашизма и в последствие творчеството му имаше чисто реакционна линия. Има големи заслуги за развитието на българската карикатура като един от нейните основатели. Добър карикатурист и художник, но, за съжаление, под влиянието на фашизма, където се нареди съзнателно и вредеше на българския народ. […][10]

За честа на перото Александър Жендов защитава Райко Алексиев: Аз бях подпредседател на Съюза, а Райко Алексиев председател. Той бе избиран три пъти от антифашистките среди за председател на Съюза. В своята дейност не само е толерирал, но въобще е забранявал всякакво гонение на комунистите в Съюза. Застъпвал се е за интернирани и арестувани другари. Явявал се е да свидетелства в процеси.[11] Въобще, поведението му в Съюза е било антифашистко. „Щурец“ не съм следил редовно. Вестникът имате и от моите показания няма нужда. […][12]

Илия Бешков на въпрос дали Божинов с показанията си е водил агитация в полза на едната или другата воюващи страни свидетелства: […] Понеже войната наложи своето вето върху духа, върху свободата на хората, ние изобщо не можем да се похвалим с пълнокръвни художествени произведения. И аз много съжалявам, че през това време на войните не съм могъл да се радвам на карикатурите на Александър Божинов, защото по много причини те не отговаряха на изискванията на достойни художествени произведения, каквито са по-раншните му работи.

На въпроса на един от народните съдии, какъв размисъл будеха карикатурите на Божинов, свидетелят отговори:

Карикатурите си служат с отрицанието и по начало карикатурата не може да утвърждава едно събитие, тя не може да похвали никого. […]

За себе си не мога да приема карикатурите на Божинов през 1941–1943 г. като сериозни. Тези карикатури са слаби. И опитът на Божинов от гледна точка на изкуството е несполучлив. Възможно е да е влиял в прогермански дух, но за мен карикатурата му не е била убедителна. За народа не мога да зная и отговоря от негово име. […]

Александър Божинов е положил всички усилия да внесе онова чувство за мярка между форма и съдържание, което да направи от произведението нещо трайно. Това е отбелязано и в критиката. Може да има периоди на упадък, на отплесване, може да има изгубване на сили, обаче изцяло в 40-годишната си дейност Александър Божинов се е отнасял много сериозно с този „несериозен“ вид изкуство. […][13]

Разпит на подсъдимия Ал. Божинов: Идеите на моите карикатури никой не ми е внушавал. Всичко е мое. Аз си избирах темите и сюжетите. Никога не съм приемал някой да ми внуши някаква идея. […] Аз никога не съм служил на някаква чужда кауза. Това, което съм наблюдавал в политическите събития, съм го илюстрирал абсолютно като свободен гражданин. […][14]

Призованият като свидетел от Божинов Стоян Венев: Влиянието на карикатурите на Божинов и други е било вредно за нас, комунистите, и за народа в смисъл, че народът не разбира карикатурите му. […] Божинов е известен между народа даже повече от цар Борис, но един съзнателен работник или селянин никога не може да се радва на неговите карикатури.[15]

В действията на „Народния“ съд има множество парадокси. На първо място, за пръв път в новата история на страната убийците съдят убития. Стефан Сърмабожов, най-активният сътрудник на Райко Алексиев в „Щурец“ през военните години, водещ карикатурист в „Щука“[16] (втория по значимост хумористичен вестник), заедно с Михаил Блек (Михаил Павлов), не са сред подсъдимите. К. Каменов получава най-тежката присъда, независимо че не е правил антисъветски брошури като Добринов, участва с карикатури във второстепенните вестници „Утро“ и „Щука“ и се е отказал от участие в пресата през лятото на 1943 г. (Когато разбрах, че работите действително не отиват на добре, спрях да работя.)[17] Участта му е отредила неговият свидетел Н. Райнов да се откаже да произнесе дори една добра дума за него, а комунистът Кюлявков да го нарече „убиец“.

VІ състав на „Народния“ съд се произнася В името на българския народ на 4 април 1945 г. За К. Каменов съдът определя 5 г. строг тъмничен затвор, 8 г. лишаване от граждански права и глоба в размер на 5000 лв.; за Ал. Добринов – 2 години строг тъмничен затвор, 5 г. лишаване от граждански права и 2000 лв. глоба; за Ал. Божинов – една година тъмничен затвор и глоба в размер на 1000 лв. Признава за виновен починалия Р. Алексиев и го осъжда на конфискация на недвижимите му имоти и лека автомобилна кола „Шевролет“.[18]

Атаката на Крум Кюлявков (главен редактор на комунистическия орган „Работническо дело“ и шеф на Културния отдел при ЦК на БРП (к) към К. Каменов е причина за непомерно високата му присъда. В своята реч народният обвинител Никола Бронзов, когато говори за карикатуристите, насочва своята жлъч единствено към Каменов: Нито сте талант, нито сте гений, нито сте карикатурист – това мога да ви кажа. Но една карикатура аз я смятам 10 пъти по-горе от една статия, защото статията на проф. Генов 99% от тези, които я четат, не я разбират, защото и той сам не разбира нищо от това, което е писал, а карикатурата и последният селянин и работник, като я види, ще разбере нейната цел, нейното съдържание, нейното намерение. [19]

Какво се случва вследствие убийството на Райко Алексиев и присъдите на „Народния“ съд? Карикатуристите, които ще се осмелят да критикуват действията на комунистическата партия, се подписват с псевдоними или въобще не се подписват.

Съмнително е, че някой ден ще научим имената на тези художници, които все пак реагират на тоталното настъпление срещу свободата на словото и образа, докато все още съществува опозиционна преса. След ликвидирането на в. „Народно земеделско знаме“ в края на април 1947 г. и обесването на лидера на обединената демократична опозиция Никола Петков (на 23 септември 1947 г.) карикатурата в България е обречена за дълги десетилетия да жили „империалистите“ и „техните слуги“ и да разхубавява властимащите. И все пак Илия Бешков с последната си гениална карикатура (позната в два варианта) реагира на убийството на Н. Петков, защото то слага края на възможността за критика на властта и на илюзията дори за възможна макар и ограничена свобода на мисълта.