В изобразителното изкуство Изтокът идва на крилете на импресионизма и сецесиона от Запад, но има един художник, Иван Милев, който го носи интуитивно в душата си. За близо четири десетилетия докосванията до японската култура решително изпреварват наученото за Китай. Яна Язова ще отбележи: „Китай остана зад Китайската стена, Япония работи, явява се пред света, издига се пред очите на Европа и гордо ѝ показва постиженията на своята техника, напредъка на своята наука, плодовете на своите изкуства, на литературата си“. [...]
Между 10 септември и 10 ноември 1944 г. са арестувани художниците Райко Алексиев, Никола Танев, Александър Добринов, Константин Щъркелов, Борис Денев, Константин Каменов и Александър Божинов. С изключение на Райко Алексиев, те се намират в Централния затвор в компанията на писателите Димитър Талев, Змей Горянин и Дамян Калфов. Тъй като понякога са в една и съща килия, художниците документират на някаква попаднала хартия затворническото си битие. Ал. Добринов е в особено положение. [...]
Каква е ситуацията с карикатурата в България? Изминали са дузина години от появата на Александър Божинов, първия професионален художник, наричан „бащата на българската карикатура“. Появяват се и изчезват хумористични издания, сред тях блести т.нар. първи „Българан“ (1904–1909), чийто живот е прекъснал, когато Райко Алексиев се появява на бойното поле на карикатурата. Божинов, безспорният доайен, се подвизава на страниците на „Смях“, Райко Алексиев избира „Барабан“. [...]
Атанас Пацев постъпва в Художествената академия през съдбовната есен на 1944 г. директно от Радомирския партизански отряд, с шмайзер в ръка. За него всички врати са отворени, на кръста му висят пистолет и ръчна граната. Той е 18-годишен, участвал е в сражения, при това е интелигентен, за разлика от повечето си другари. Академията е арена на драстични сблъсъци. Пацев е избрал специалност „Живопис“ в класа на проф. Илия Петров, но се дипломира при проф. Дечко Узунов. [...]
