Между 10 септември и 10 ноември 1944 г. са арестувани художниците Райко Алексиев, Никола Танев, Александър Добринов, Константин Щъркелов, Борис Денев, Константин Каменов и Александър Божинов. С изключение на Райко Алексиев, те се намират в Централния затвор в компанията на писателите Димитър Талев, Змей Горянин и Дамян Калфов. Тъй като понякога са в една и съща килия, художниците документират на някаква попаднала хартия затворническото си битие. Ал. Добринов е в особено положение. [...]
Каква е ситуацията с карикатурата в България? Изминали са дузина години от появата на Александър Божинов, първия професионален художник, наричан „бащата на българската карикатура“. Появяват се и изчезват хумористични издания, сред тях блести т.нар. първи „Българан“ (1904–1909), чийто живот е прекъснал, когато Райко Алексиев се появява на бойното поле на карикатурата. Божинов, безспорният доайен, се подвизава на страниците на „Смях“, Райко Алексиев избира „Барабан“. [...]
Атанас Пацев постъпва в Художествената академия през съдбовната есен на 1944 г. директно от Радомирския партизански отряд, с шмайзер в ръка. За него всички врати са отворени, на кръста му висят пистолет и ръчна граната. Той е 18-годишен, участвал е в сражения, при това е интелигентен, за разлика от повечето си другари. Академията е арена на драстични сблъсъци. Пацев е избрал специалност „Живопис“ в класа на проф. Илия Петров, но се дипломира при проф. Дечко Узунов. [...]
Александър Добринов е известен най-вече като майстор на портретната карикатура. Нещо повече, той е припознаван като най-изтъкнатия български художник в този жанр в периода между двете световни войни, чиито успехи в Чехословакия, Рим и Варшава му донасят слава на творец от европейска величина. Очевидната причина за злощастната му съдба след 9.XI.1944 г. не е неговото творчество като портретист, а политическите му карикатури, за които той е осъден от „народния съд“. [...]
