Нобелова реч

Писането не е само средство за водене на борба и полемика, колкото и вдъхновяващо и удовлетворяващо да е това. Човек не пише само за едно нещо, нито само по една тема, а тъй като обектът на литературното творчество все пак е човешкият живот, по един или друг начин жестокостта, любовта и слабостите стават тема на това творчество. И вярвам, че с писане може да се покаже какво трябва да бъде осмислено, какво не вижда твърдият поглед на властника и как привидно малки по значение хора могат да получат самоувереност... [...]

Кое е другото на Средновековието?

„Другото Средновековие“ на Цочо Бояджиев е способно да шокира неподготвения читател именно с пълнотата си, със своя обхват. Може да се твърди, че е погледнато във всичките ниши на културното пространство. От словесността и образоваността, през религиозната вяра и съответните светогледни норми, интелектуални модели и социални жестове се отива към природознанието със съпровождащите го астрономия, астрология... Това кулминира в типовете четене на света: символизма, натурализма, мистиката. [...]

Премълчано минало

Израелският писател Давид Гросман е известен у нас с романа си „Ще бягаш ли с мен“ – за деца, които живеят на улицата, както и с виртуозния амбивалентен хумор на книгата „Един кон влязъл в бар“, за която получава наградата Букър. В края на миналата година „Колибри“ издаде новия роман на Гросман, посветен на семейните отношения. Семейството, за което разказва „Повече, отколкото обичам живота си“, е необикновено, отношенията между трите жени в него – баба, майка и внучка, са нагнетени от травмата на премълчаното. [...]

Внимавай на какъв се правиш

Хубаво е, че от издателство „Кръг“ пуснаха в тираж ранните произведения на Кърт Вонегът. Авторът им би оценил това, тъй като за него, както споделя сам в интервю, е важно да се знае, че световноизвестният му роман „Кланица 5“ не е книга, писана във вакуум, родена от божествено вдъхновение или единствено от кошмарите в Дрезден. „Майка нощ“ е фрагмент от дългия път преди успеха, от години всекидневно бедствие, болка и рутина без обещания за успех, в които мерната единица винаги е оставала истината. [...]

За „безскръбната скръб на нещата“

Поезията на Кирил Василев се движи между индивидуално човешкото и общозначимото. Прозренията за крах на личния порив скръбно се умножават с откритието, че не само индивидуалният човешки аз, а целият цивилизационен порядък е вървял към това крушение, целият свят, тук и там, живее в обреченост. Но нито атом самосъжаление, нито атом оплакване дори. Други са атомите, които градят този свят – стоицизъм, малки лични битки, все едно дали с разбиране, че са обречени, или без него. [...]

Колумбовото откритие на Алеко

Тръгвайки от многозначителния факт, че известният Алеков персонаж се появява за първи път в пътеписа „До Чикаго и назад“, преди „невероятните разкази“ за него да го превърнат в прословутия романов или вицов герой, Пламен Антов в действителност предприема доста смело и отлагано до този момент литературоведско и културологично пътешествие към „Новия свят“, или поне към такъв „нов свят“, какъвто е способна да разкрие вдъхновената и добре защитена критическа интерпретация. [...]