Катерина Гаджева

Катерина Гаджева е изкуствовед, главен асистент в Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките. Защитава дисертация на тема Между желаното и действителното. Фотография и нагледна агитация в България - 1948-1956. Занимава се с история и теория на фотографията. Автор е на редица статии, посветени на световната и на българската фотография. Участва в организацията и реализирането на различни фотографски проекти в страната и чужбина. Преподавател е в магистърските програми Сравнително изкуствознание и Фотографско изкуство в Нов български университет.

Тялото на фотографията. Разговор с Рафаело Казаков

Обичам да съзерцавам изкуството на колегите си, а не своите неща. През чуждите снимки гледам навън и затова ги оприличавам на нови прозорци в стените. Алън Уотс говори за „затвора от кожа, в който сме заключени“. Изкуството е един от ключовете на катинара на този затвор. Другата метафора, която съм си повтарял много пъти, е, че собствените ми снимки са огледала, в които се оглеждам. (Гледката невинаги е приятна.) За какво ми е затвор с огледала! И моето его е голямо, както обикновено при артистите, но чак пък толкова! [...]

Фотографии на опустошението

Още в началото на 2020 г. стана ясно, че в изложбения план на Софийската градска художествена галерия е включена експозиция с работи на американския фотограф Джоел Майеровиц – поредната респектираща проява на фондация МУСИЗ, част от проекта „Майстори на фотографията“. Очакванията бяха големи – Джоел Майеровиц (род. 1938 г.) е сред най-значимите автори на нашето време, чиято кариера – както гласи заглавието на статия, публикувана във вестник „Ню Йорк Таймс“ – е своеобразна „миниистория на фотографията“. [...]

В сянката на предметите

„Кръговрат“ поставя въпроси, свързани с настоящето и бъдещето на човечеството, но отделните истории се разгръщат чрез обектите, зад които се крием всекидневно – материални и метафорични прегради, прозорци, клишета, екрани и телефони. Човешкото тяло изчезва зад различни по вид „паравани“, а накрая влиза в диалог със собствения си филмиран образ. Не е учудващо, че подобна идея е реализирана именно от кукленици (при това още студенти) – актьори, които по презумпция остават в сянката на предметите. [...]

Случаят „Вивиан Майер“

За всеки, който някога се е питал защо талантът често се оказва недостатъчен, за да предизвика световен интерес, случаят „Вивиан Майер“ вероятно би бил особено интересен. Той е своеобразен „учебник“, предлагащ ред поуки за това какво освен добри изображения трябва да съдържа една история, за да се превърне в сензация. Фотографията привлича зрителите с видимото, но не по-малко важното – онова, което се крие във вътрешността ѝ, остава скрито за тях. [...]