Култура / Катерина Гаджева
История на българската фотография – мисията (не)възможна
В продължение на година и половина за изложбата, която получи заглавието „Повече от една снимка. Историята на българската фотография през ХХ век“, заедно с основните консултанти – Иво Хаджимишев, Георги Лозанов и Катерина Гаджева, работи огромен екип, включващ не само изкуствоведи и фотографи, но и реставратори, дизайнери, технически работници, архивисти. Трудът беше колосален. С това, че този подход е нов за нашата фотографска действителност, смятам, ще се съгласят всички. Дали е работещ – бъдещето ще покаже. [...]
Истанбул на Ара Гюлер
„Харесваш снимките ми само защото ти напомнят за Истанбул от детството ти“ – казваше ми понякога, звучейки странно раздразнено. „Не! – протестирах аз. – Харесвам снимките ти, защото са красиви.“ Тези думи споделя Орхан Памук в статия, посветена на приятелството му с Ара Гюлер, публикувана в New York Times малко след смъртта на фотографа през 2018 г. „Но отделни неща ли са красотата и паметта? – пита писателят. – Нима образите не са красиви, защото са леко познати и приличат на спомените ни?“ [...]
Четиридесет години в преследване на мечтата
Питам се какво би представлявала нашата фотография без ежегодните изложби в града на тепетата, на които имаме възможността да се радваме до днес? Не мога да намеря отговор. Защото в моя съзнателен живот тях винаги ги е имало. Когато бях малка, родителите ми ме заведоха там за първи път, на деветнайсет години отидох да търся съвет за бъдещото си фотографско образование, после започнах да водя моите деца, а сега понякога самата аз се превръщам в участник. [...]
Тялото на фотографията. Разговор с Рафаело Казаков
Обичам да съзерцавам изкуството на колегите си, а не своите неща. През чуждите снимки гледам навън и затова ги оприличавам на нови прозорци в стените. Алън Уотс говори за „затвора от кожа, в който сме заключени“. Изкуството е един от ключовете на катинара на този затвор. Другата метафора, която съм си повтарял много пъти, е, че собствените ми снимки са огледала, в които се оглеждам. (Гледката невинаги е приятна.) За какво ми е затвор с огледала! И моето его е голямо, както обикновено при артистите, но чак пък толкова! [...]