Петко Славейков

Петко Славейков (1827–1895) е поет, фолклорист, публицист и политик, един от дейците на Българското възраждане. Учи във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Учителства във Видин, Враца, Плевен, Берковица, Елена. През 1852 г. отпечатва първите си книги – „Смесена китка“, „Песнопойка“, „Басненик“. Заминава за Цариград, поканен да редактира българския превод на Библията заедно с А. Лонг, Ел. Ригс, Хр. К. Сичан-Николов. В Цариград издава вестниците „Гайда“ (1863–1867) и „Македония“ (1866–1872), списанията „Ружица“ (1871), „Пчелица“ (1871), „Читалище“ (1872–1873). Взема участие в борбите за българска екзархия. През 1873 г. пише поемата „Изворът на Белоногата“. След Освобождението се бори за демократична конституция като депутат в Учредителното събрание. Става председател на Народното събрание (1880) и министър на просвещението, два пъти е бил министър на вътрешните работи в правителствата на Петко Каравелов.

Македонскийт въпрос

Много пъти сми чували от македонистите, че те не били българе, но потомци на древните македонци, и всякога сми чакали некакви доказателства на това, без да ги дочакаме. Македонистите никога не са ни показвали основанията на таквозито си мнение. Ний сми прочитали в историята, че в Македония е живял един малък народ македонци; но никъде не сми намерили ни що са били тези македонци, ни от какво племе са, а малкото македонски думи спа­зени у некои гръцки списатели съвсем отричат таквъзито предположения. [...]