Атанас Пацев

Атанас Пацев е роден в гр. Пловдив през 1926 г. През септември 1944 г. се записва в Художествената академия. Още като студент работи при Александър Жендов, което счита за един от шансовете на живота си. Не приема критиките, които Вълко Червенков отправя към Жендов. Постепенно се развива като един от напредничавите новатори в българското изобразително изкуство, с модерен, експресивен стил. През 1965 г. пътува из Европа и се ориентира напълно към модерното европейско изкуство. Особено значима е изложбата му с рисунки „Безтегловност“, открита от проф. Любомир Далчев. Тя е измежду най-смелите и новаторски изложби по онова време – 1968 г. Посрещната с унищожителни критики, тя се превръща в специфичен манифест за свобода на творческия почерк и поглед. Отказва се от всички привилегии като признат борец срещу фашизма и капитализма, наградите си предава за стипендии на талантливи ученици. Спират се негови изложби, не му се присъжда и званието „народен художник“. През 1980 г. списание „Съвременник“ помества негови философски размисли и фрагменти. Умира през 1999 г. 


Изкуство – съдба

Мисля си защо е трудно да се пише за изкуството на Златю Бояджиев. Дали защото е ново и голямо и не можеш да го обхванеш с мисълта си, или защото е един човешки подвиг? Може би просто заради силното вълнение, от което човек не може да се освободи. Стените на изложбената зала с пламтящите картини са сякаш стените на огромното сърце на художника. И ние вътре се оказваме пленници на изумителната любов към живота и изкуството. От таблата блика напрежение, обич, сила с всички цветове на дъгата. [...]