Култура / Теодора Димова
Клепалка
В нощта на една голяма буря – когато в Гърция бяха изкоренени дървета, отнесени каравани, убити хора – тук, около София, две брези се огъваха в проливния дъжд, в нощта, вятърът ги навеждаше до земята, рязко се изправяха, следващият порив на вятъра пак ги огъваше, стволовете им като че ли всеки момент щяха да се прекършат, пороят обгръщаше дърветата, гората, хълмовете като стена. Небето се прорязваше от непрекъснати мълнии, всъщност небето в онази катранена нощ непрестанно светеше, раздирано от камшиците – светкавици... [...]
Да слушаш със сърцето си
За първи път са ме завели на театър, когато съм била на три години. „Червената шапчица“ в Кукления. Спомням си изтръпването на тялото, ледената пот, стискането на дръжките на стола, пресъхването на гърлото, ето я! ето я! виках в изстъпление и сочех с ръка малкото момиченце, удивявах се от неговото съществуване, предвкусвах всички необозрими приключения, които имаше да му се случат, треперех, изгубила бях ума и дума от непосилния съспенс. [...]
Плахата продавачка
Имах среща в едно кафене и бях подранила. В кафенето влезе момиче. Имаше нещо в това полудете-полумомиче, което на мига прикова вниманието ми. Държеше в ръце няколко картички, които очевидно искаше да продава на клиентите. Познаваме обичайната обиграност, рутината, отмерените жестове, смиреното изражение, съчетано с неуловима натрапчивост на подобен род продавачи. Не, в това момиче нямаше нито рутина, нито обиграност, нито натрапчивост. [...]