На 18 май една от водещите софийски галерии – „Ракурси“, става на двайсет години. За частна галерия това е достолепна възраст, която „доживяват“ малцина в този бранш, защото в кризи „оцелелите“ се броят на пръсти. Но на „Ракурси“ сякаш ѝ е дадено да остане винаги млада, защото се специализира в модерно и съвременно изкуство. Заедно с това галерията не загърбва и добрата класика. С двете галеристки, Румяна Йонева и Росица Чушева, разговаряме за „подводните камъни“ в тази толкова капризна професия. [...]
Художникът трябва в средата, в която е поставен, да бъде този, който е. Независимо каква е средата. Другото са оправдания. „Ако бях в чужбина, ако бях в Америка, щях да бъда друго“, това са оправдания. Навсякъде сме поставени в някаква среда и спрямо нея се измерваме. Когато работиш и създаваш картини, те продължават своя живот и без теб. И намират начин да бъдат видени, да върнат към теб успех или провокации, мнения. Така че картината заживява свой собствен живот и работи за теб по един или друг начин. [...]
Преди около трийсет години, когато се изграждаше моят почерк, на откриването на изложбата ми в Галерия L в Хамбург, една от най-престижните галерии за стъкло в Европа по онова време, галеристката обясни, че ме е избрала, защото моята отлика е в това, че комбинирам две най-тежки техники – шлифованото оптично стъкло и топеното стъкло, чиято техника се отличава с множество предварителни процеси на формообразуване. Работя и в двете техники, понякога ги комбинирам и се опитвам да запазя деликатното равновесие между тях. [...]
Най-силно влияят спомените от детството – изписаните табли на кревата с герб и надпис „Придворен доставчик“, ковьорчетата над готварската печка, разходките с дядо ми по каменистите улици на Пловдив, сладкарничките, фотографчийниците и всякакви други дюкянчета. Като 10–11 годишен сутрин купувах за баща ми зеленото „Земеделско знаме“ и четях на първа страница фейлетоните на Трифон Кунев „Ситни, дребни като камилчета“... Единайсетте години художествено образование само помагат да се изразиш професионално. [...]
