Мариана Първанова

Мариана Първанова е завършила „История” в Софийския университет. Работила е като журналист в БНР, в. „Новинар“, както и във вестниците „Дневен Труд“, „Седмичен труд“, където публикува проучванията си за най-известните български родове, и в. „Монитор“. Автор е на книгата „Бохемските кафенета на соца“.

Устойчивостта на художника

Художникът трябва в средата, в която е поставен, да бъде този, който е. Независимо каква е средата. Другото са оправдания. „Ако бях в чужбина, ако бях в Америка, щях да бъда друго“, това са оправдания. Навсякъде сме поставени в някаква среда и спрямо нея се измерваме. Когато работиш и създаваш картини, те продължават своя живот и без теб. И намират начин да бъдат видени, да върнат към теб успех или провокации, мнения. Така че картината заживява свой собствен живот и работи за теб по един или друг начин. [...]

Извън рамката. Разговор с Ангелина Павлова

Преди около трийсет години, когато се изграждаше моят почерк, на откриването на изложбата ми в Галерия L в Хамбург, една от най-престижните галерии за стъкло в Европа по онова време, галеристката обясни, че ме е избрала, защото моята отлика е в това, че комбинирам две най-тежки техники – шлифованото оптично стъкло и топеното стъкло, чиято техника се отличава с множество предварителни процеси на формообразуване. Работя и в двете техники, понякога ги комбинирам и се опитвам да запазя деликатното равновесие между тях. [...]

Скритият смисъл на нещата. Разговор с Румен Гашаров

Най-силно влияят спомените от детството – изписаните табли на кревата с герб и надпис „Придворен доставчик“, ковьорчетата над готварската печка, разходките с дядо ми по каменистите улици на Пловдив, сладкарничките, фотографчийниците и всякакви други дюкянчета. Като 10–11 годишен сутрин купувах за баща ми зеленото „Земеделско знаме“ и четях на първа страница фейлетоните на Трифон Кунев „Ситни, дребни като камилчета“... Единайсетте години художествено образование само помагат да се изразиш професионално. [...]

„Златна роза“ 2018

Голямата изненада на тазгодишния фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ 2018 (27 септември – 4 октомври) във Варна стана дебютният филм на Надежда Косева „Ирина“, който по общото мнение на критиците може да ни представлява достойно на всеки голям европейски кинофестивал. Суперлативите към него бяха: „изключително, чисто и извисяващо изживяване“ и „катарзисно преживяване“. [...]