Екатерина Лимончева

Екатерина Лимончева e завършила кинознание и кинодраматургия в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам.-главен и главен редактор на списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“, изд. „Колибри“. Докторската ѝ дисертация е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.

Как се лекува депресия от COVID

През есента на 2020 г. коронавирусът „пристъпи“ в новите сезони на известни тв сериали като „Това сме ние“, „Бул“, „Анатомията на Грей“, а от януари 2021 г. HBO се зае с домашното разпространение на създадения за голям екран „Локдаун“ на Дъг Лаймън. Най-новият филм от режисьора на комични и драматични екшъни, като „Нечестна игра“ (2010), „Мистър и мисис Смит“ (2005) или „Самоличността на Борн“ (2002), е заснет за 18 дни в Лондон и ни вкарва без предисловие в ситуацията на пълна социална изолация. [...]

Наздраве по датски

Кой, ако не Томас Винтерберг би се заинтересувал от несъвършенството на човешкия индивид в търсене на сладки илюзии, които правят живота по-малко болезнен; от усещането за непълнота, което може да изправи личността на ръба на пристрастяването. Изследвайки умората, надеждите и крайностите, на които са склонни съвременните хора, датският режисьор се завръща в родината си, сред екипа от „Ловът“ (2012) и ни поднася една история за радост, спасение и загуба едновременно. [...]

Имало едно време в Кан...

Организаторите на кинофестивала в Кан, най-големия в Европа, най-важния в света, първоначално отложиха провеждането на 73-тото издание, а по-късно обявиха, че в настоящата извънредна ситуация „изглежда трудно да се мисли, че филмовият фестивал в Кан може да бъде организиран през тази година в първоначалния си вид“. Световният форум се подготвя за пръв път през 1939 г., но е отменен заради нахлуването на войските на Третия райх в Полша. Така фестивалът се случва за пръв път през 1946 г. [...]

Пародията на братята Коен

Творчеството на Джоуел и Итън Коен се опира на специфична форма на дистанцираност и отчуждение, залага на преувеличението, естетиката на изненадата и иронията като тип светоотношение, което надхвърля конкретните рамки на пародийната творба. За филмите им е характерен контрастът между конвенционалния характер на темите и оригиналността, с която ги разглеждат. Основният им формалистичен подход се състои в ревизирането на даден жанр и насищането му с актуализирано съдържание. [...]