Екатерина Лимончева

Екатерина Лимончева e завършила кинознание и кинодраматургия в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам.-главен и главен редактор на списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“, изд. „Колибри“. Докторската ѝ дисертация е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.

Добродетелите на непокорството

Определят го като най-впечатляващия stop motion филм на 2022 г. При това за Гийермо дел Торо „Пинокио“ (САЩ, Мексико, Франция) е първо приключение на анимационен терен – в сътрудничество с Марк Густафсон. След години усилия за сглобяване на бюджета мексиканският майстор на „страшния разказ“ най-сетне получи възможност да разгърне своята визия за изпълнения с препятствия житейски път на дървената кукла от историята в 36 глави на Карло Колоди. Дел Торо пренася действието по време на управлението на Мусолини. [...]

Що за човек...

Псалми, глава 22, стих 20: „Избави от меч душата ми, живота ми от силата на кучето“ бележи финала на семейна драма, започнала с: „Що за човек щях да съм, ако не бях помогнал на майка си, ако не я бях спасил...“. И така рамкира една невероятна история, послужила за основа на най-хубавия филм на Джейн Кемпиън (добре де, може би след „Пианото“). Екранизацията по романа на Томас Савидж „Силата на кучето“ (1967) е отличена за вдъхновената режисура и превъплътена на екрана от чудесен екип, начело с Бенедикт Къмбърбач. [...]

Мечтата на Спилбърг пее и танцува

Първата екранизация на хитовия мюзикъл „Уестсайдска история“ (1961) би трябвало да е сред забранените „четива“ в САЩ през XXI в. – във филма няма нито един афроамериканец. Сякаш в Манхатън от началото на 60-те години не са чували за други етноси освен бял и латино... Добрата новина е, че новата екранизация на дебютанта в мюзикъла Стивън Спилбърг коригира горното недоглеждане (по улиците на Ню Йорк от 60-те вече се движат хора от всички цветове), без да се превръща в заложник на модерните расови преоценки. [...]

Да предозираш с Уес Андерсън

Като страстен привърженик на топонимията, Андерсън неволно е закодирал в името на измисленото френско градче, където се развива действието на десетия му пълнометражен филм, емоционалната нагласа, с която дори сериозни фенове на ексцентричния режисьор са склонни да си тръгнат, след като са „прочели“ най-добросъвестно „от кора до кора“ последния брой на „Френския бюлетин“. Сюжетът определено не е силната страна на този литературен експеримент, защото цялата творческа енергия е пренасочена към формата и визията. [...]