Култура / Брой 7 (2990), Септември 2022

Международният фестивал запази и разви програмата си в няколко различни направления. Научният симпозиум тази година беше посветен на френския модернизъм в музиката

Най-старият български фестивал и тази година предложи богат избор от събития. Ще припомня, че през 1926 г. група творци се обединяват и слагат началото на Варненските музикални тържества. Техен приемник през 1957 г. става Международният музикален фестивал „Варненско лято“. Така морската ни столица, прочута с курортите и красивите си плажове, вече събира и почитатели на класическата музика, а от известно време и на други мултижанрови проекти.

Музикалният фестивал „Варненско лято“ запази и разви програмата си в няколко различни направления. Това са преди всичко концертите и оперните спектакли, които привличат публиката благодарение на присъствието на известни наши и чужди музиканти. Допълнение с тематични концерти дава Музикалната лаборатория, разнообразие внасят също кросоувър проектите, станалите вече традиция есенни барокови срещи, както и паралелната програма, която е обогатена с изложби и мултикултурни изяви.

В традиционната Лятна академия през юли бяха включени майсторските класове на перкусионистката Виви Василева и китариста Лукас Кампара Джиниз, на цигуларя Димитър Буров, пианиста Людмил Ангелов и виолиста Румен Цветков и по оперно пеене на тенора Емил Иванов. И тази година своя майсторски клас проведе проф. Минчо Минчев, като отново се състоя и състезанието на фонд „Цигулките на проф. Минчев“, което осигурява качествени инструменти за младите ни инструменталисти. В рамките на тази академия имаше творческа среща с пианистката Пламена Мангова, цигуларя Сергей Догадин и виолончелиста Павел Гомзяков.

През август в раздела „Алтернативна сцена“ в курорта Св. св. Константин и Елена и в Морската градина бяха предвидени майсторски класове на проф. Марио Хосен – цигулка, проф. Ейприл Клейтон – флейта, Илиян Илиев – кларинет, и Божидар Николов – тенор, както и концерти на студентите.

След като пое артистичното ръководство, Марио Хосен създаде още един модул, който допълни фестивалните събития със срещи с изявени музиколози и преподаватели. За пореден път Международният симпозиум на „Варненско лято“ събра известни професори от Австрия, Германия, Франция и България.

Първата година темата на симпозиума беше „Творческият процес през погледа на композитора, диригента и интерпретатора“. Лектори тогава бяха диригентът Найден Тодоров, пианистката проф. Милена Моллова, цигуларят Марио Хосен, композиторът проф. Георги Арнаудов и кларнетистът Илиян Илиев, а акцентът падна върху творчеството на Лудвиг ван Бетовен и 250-годишнината от рождението му. Миналото лято гостите се съсредоточиха върху темата „Немски романтизъм – Брамс, Лист, Малер“. Гостуваха проф. д-р Хартмут Кронес, проф. д-р Хелмут Лоос, проф. д-р Кристиан Гланц, проф. д-р Манфред Пермозер, проф. д-р Волфрам Щайнбек, д-р Райнер Бишоф. Тази година лекциите и дискусиите в тридневната програма бяха посветени на френския модернизъм. Изключително интересна тема, която обхваща периода от края на XIX в. и началото на XX в. Бяха представени девет различни гледни точки към френските модернисти, връзките им със съседни държави и влиянието им върху други творци. Модератор на събитието беше Лили Големинова. Нейната забележителна лекция беше посветена на композиторите Марин Големинов и Любомир Пипков и свързаността им с френската школа. Благодарение на нея друг участник в симпозиума призна, че е открил цял един нов свят – на българската музика и тези велики творци.

Централната фигура в събитието беше видният австрийски професор д-р Хартмут Кронес, който имаше две лекции в началото и в края на симпозиума. Първата беше на тема „Френската музика и Дружеството за частни музикални изпълнения на Шьонберг“ и в нея той разгледа обстойно събитията, представящи новата музика от 1918 г. във Виена, в поредица от концерти, както и имената на изпълняваните композитори. Втората тема на проф. д-р Кронес беше „Виенската“ музика в творчеството на Морис Равел“. Той направи анализ на моменти от някои „валсови“ композиции на прочутия французин и най-вече на хореографичната поема „Валсът“, като цитира и свои колеги от онова време. Ще си позволя да спомена анализа на Фердинанд Шерер от „Виенски вестник“: „Навсякъде има изискано, нежно поантилистично изкуство с френски чар и галска лекота. И цветове, цветове, които звучно се издигат и потъват, подобно на едва настъпващо изумително здрачаване“.  

С две теми се представи и проф. д-р Луси Каяс от Франция. Във „Френската музика от „края на века“ и музикалният колониализъм/екзотизъм“ намериха тълкувание специфичните условия, създадени в периода, обобщен като fin de siecle, привлекателността на екзотичните сюжети и колониалните влияния за композитори като Дебюси, Равел, Венсан д`Енди, Еманюел Шабрие, Ернест Шосон. В „Дебюси и Първата световна война“ проф. Каяс представи с богата фактология този период от живота на композитора, който може да защитава родината само със своите творби и сам казва: „Искам да работя не толкова за себе си, колкото за да предоставя доказателство, колкото и малко да е то, че и 30 милиона немски войници не могат да разрушат френската мисъл, дори и след като се опитат да я заглушат, преди да я унищожат“.

Следващият лектор беше проф. д-р Щефан Кайн с лекцията „Само повърхностно или с визия за бъдещето? За рецепцията на френската музика в Германия около 1900 г. на фона на историята на немско-френския трансфер в музикалната култура“ – богата информация за възхвалите, отрицанието и безразличието при възприемането на новите френски творци. Всичко това е обобщено от Теодор Тагер през 1909 г. в берлинския „Алгемайне Музикцайтунг“: „От известно време целият музикален свят насочва поглед към Франция. Там е започнала една нова епоха в изкуството... Сега Франция проправя новия път към бъдещето“.

Проф. д-р Кристиан Гланц разгледа филмовата музика на австрийския композитор Ханс Айслер, създадена от него във Франция, където той намира убежище като емигрант, и то в контекста на политическите обстоятелства и творческата му дейност.

С доклада си за „Страданията на Орфей“ и преосмислянето на мита за Орфей по Мийо и Кренек проф. д-р Манфред Пермозер допълни трактовките на мита за тракийския музикант с подробен разказ за търсенията на двамата големи музиканти. Новият прочит на мита за Орфей се вписва жанрово в тогавашната съвременна опера, а общото между двете музикално-драматични произведения – „Страданията на Орфей“ от Дариус Мийо и „Орфей и Евридика“ от Ернст Кренек, чиито премиери са в една година – 1926 г., е неконвенциалното тълкуване на мита.

Живеещата в Париж проф. д-р Иванка Стоянова се спря на симфонизацията на балета в началото на ХХ в. при Клод Дебюси – „Мъченичеството на св. Себастиан“, Игор Стравински – „Пролетно тайнство“, и Морис Равел – „Валсът“. Проф. Стоянова подчерта, че „понятието „симфонизъм“ не е синоним на използването на симфоничен оркестър, то означава съвкупност от своеобразни принципи, определящи формалната организация на музикалното произведение.

Забележително изложените и разработени тези бяха съпътствани от мултимедийна визия, при много от тях имаше факсимилета от нотни издания на някои от пиесите, подходящи музикални примери, както и изпълнения на живо. Темата на Лили Големинова беше допълнена от изпълнения на живо: Тересе Плеткуте и Анжела Тодорова представиха Соната за цигулка и пиано №1, оп.7 (1929 г.) от Любомир Пипков, а Анжела Тодорова изпълни Младежки албум за пиано на Марин Големинов (1959 г.). По време на изложението на проф. Стоянова Милена Радинска се включи с изпълнение на фрагменти от посочените творби, а на запис беше излъчен „Валсът“ на Равел.

И ако всички гости на симпозиума и слушателите им се събираха сутрин от 9.30 ч. до 13 ч., то трите вечери бяха посветени на много изискани концертни програми, които привлякоха огромен интерес. Като най-ярки представители на френския модернизъм, Морис Равел и Клод Дебюси доминираха изцяло в първата вечер, която започна с елегантната интерпретация на флейтиста Марио Карбота на „Сиринкс“ на Дебюси. Последва „Валсът“ на Равел във версия за две пиана. Милена Моллова и Милена Радинска се понесоха в ефирно вихрения ритъм на танца, преплитайки задъханите музикални послания. Концертът завърши със Соната за цигулка и пиано в сол минор на Дебюси в стилното изпълнение на Марио Хосен и Анжела Тодорова.

Във втората вечер френският модернизъм беше представен от клавирното трио „Жермен Тайефер“ – пианистката Долорес Мария Гайтан, цигуларката Кристина Хинова и виолончелиста Сандро Лафранкини. Последва вокалният цикъл „Три песни на Билитис“ на Дебюси с мецосопрана Грациела Вълчева-Фиеро и пианистката Виктория Василенко. А Оливие Шарли и Марчело Мацоне изпълниха Четири пиеси за цигулка и пиано на Антон Веберн. Вечерта завърши с красивия, грандиозен Клавирен квинтет №1 в до минор от Габриел Форе в брилянтната интерпретация на Оливие Шарли – цигулка, Марта Потулска – виола, Фредерик Одибер – виолончело, Марчело Мацони – пиано, които представиха ярките идеи на френския композитор, оказал влияние върху модернистите.

Най-ефектна и пространна беше финалната вечер, която започна с фуга от „Просветлена нощ“ на Арнолд Шьонберг в аранжимента за трио на Лайнер Бишоф, изпълниха я Марио Хосен – цигулка, Мария Долорес Гайтан – пиано, и Фредерик Одибер – виолончело. Заради неизключени телефони по желание на Марио Хосен пиесата беше повторена – нещо, на което присъствам за първи път като слушател. След това прозвуча виртуозната Соната за флейта и пиано от Франсис Пуленк със солисти Марио Карбота и Милена Моллова. И двамата музиканти са майстори, а за интерпретацията им може да се каже, че беше забележителна. Вариации, интродукция и финал по тема от Рамо на Пол Дюка представи пианистката Виктория Василенко, която с лекота преплиташе авангардните виждания на Дюка с елегантния стил на Жан Филип Рамо. Прозвуча отново музика на Дебюси – Соната за виолончело и пиано, с Антон Никулеску и Емануела Пиемонти, а частта от „Бергамаска сюита“, наречена „Лунна светлина“, на Дебюси отново ни срещна с Милена Моллова и Милена Радинска. Както и в първата вечер, двете бяха изключително елегантни, прецизни и с усещане за един дъх и богато нюансиране на ефирната клавирна структура на пиесата. За край беше избран Клавирният квинтет във фа минор от Цезар Франк в интерпретацията на цигуларите Марио Хосен, Жаклин Прейс, виолистката Марта Потулска, челиста Сандро Лафранкини и пианистката Надежда Цанова. Въпреки че Франк се смята по-скоро за романтик, присъствието му в компанията на френския авангард се дължи на изключителното му влияние върху неговите по-млади колеги. С Квинтета на Франк завършиха тези три дни, изпълнени с нови познанства и срещи със забележителни майстори на музиката и словото.

По време на симпозиума си мислех, че това, което чувам, е добре да стигне до повече хора. От разговор с артистичния директор на музикалния фестивал „Варненско лято“ Марио Хосен разбрах, че организаторите имат намерение да издадат алманах с текстовете на всички лектори от първите три издания на симпозиума. Това ще бъде трайно наследство, което може да е в помощ на много музиканти.

А фестивалната програма продължава и през есенните месеци. На 13 септември е гостуването на Симфоничния оркестър на Истанбул със солист цигуларя Александър Марков, а на пулта ще застане Мете Волкан Ялчин. Следва бароковият модул в аулата на варненския Икономически университет. Тази година отново са поканени забележителни солисти и състави с интересни програми. Познатият ни клавесинист Аапо Хакинен води Бароковия оркестър – Хелзинки. Освен като диригент той ще се изяви и като солист заедно с цигуларите Марио Хосен и Река Силвай. В програма са включени творби от Йохан Себастиан Бах, Карл Филип Емануел Бах и Андреас Кирхоф. Следващата вечер е запазена за баpоковия ансамбъл Il concerto Vienese с диригент и солист виолончелиста Рудолф Леополд. Ще бъдат представени забавната „Кантата за кафето“ на Бах, както и творби от Бибер, Телеман и Хендел. Третата вечер е запазена за още един великолепен ансамбъл – Lа Grande Chapelle, ръководен от Алберт Рекасенс, с испански ренесансови канцони и мадригали.

Голям концерт предстои и на 7 октомври, когато Симфоничният оркестър на БНР под диригентството на Марк Кадин ще представи „Славянски импресии“. Както винаги, интересни и провокативни са творбите, които Кадин избира. Във Варна ще прозвучат Третият клавирен концерт на Рахманинов със солист Александър Гиндин, избрани Славянски танци на Антонин Дворжак, както и Сюита за оркестър на Лазар Николов, която ще бъде изпълнена и по повод 100-годишнината от рождението на композитора. А след началото на учебната година предстоят и концерти на Младежкия симфоничен оркестър с диригент Страцимир Павлов, които са в поредицата „Варненско лято“ за деца“.