Култура / Брой 9 (2992), Ноември 2022

Разговор с руския писател Дмитрий Глуховски

На 13 май т.г. в Русия бе издадена задочно заповед за ареста на писателя Дмитрий Глуховски, обвинен в разпространение на невярна информация за „военната операция“ в Украйна, както и в дискредитиране на въоръжените сили на Руската федерация. С него разговаря Корнелия Гайслер от „Франкфуртер Рундшау“

Обявен сте за издирване в Русия, как се чувствате?

Благодаря, добре. Логиката на живота ми се усложни. Докато не тръгна за Русия, Беларус, Узбекистан, Таджикистан и може би Турция, ще съм свободен. В сравнение със Салман Рушди или Роберто Савиано не се чувствам толкова зле.

В чужбина сте на сигурно място?

Бих казал в Европа. Ала съжалявам, че не мога да се върна в Русия. Част от семейството ми живее там, както и много мои приятели. Жилището ми е блокирано. Въпреки че много съм пътувал, Русия винаги е била много важна за мен като вдъхновение, като родина.

Има ирония в това, че една от книгите ви се нарича „Разкази за родината“.

За съжаление, да.

Частичната мобилизация е нов етап в развитието на войната. Досегашните обяснения бяха, че се освобождава Украйна или че трябва да се помогне на потиснатите руснаци там. Сега е ясно, че войната е със Запада. Трябва ли да се страхуваме?

Страх не трябва да изпитвате, но трябва да сте готови. Аз вярвам, че това все още е по-скоро шантаж, отколкото обявяване на война.

Не е блъф, каза Путин.

Наистина ли не е блъф? Никой не знае, Путин също. Той обаче е убеден, че Западът е слаб, и му се противопоставя със своята решителност. Все пак до началото на войната САЩ и Западът не подкрепяха ентусиазирано Украйна. Те се отказаха от протести след анексията на Крим, при нахлуването в Донбас, при свалянето на нидерландския Боинг 777. Западът не искаше конфликт с Русия и прощаваше всичко на Путин. Сега обаче ситуацията е друга.

Доколко е друга?

Ясно е, че една империалистическа война не може с нищо да бъде оправдана. И Европа е научила този урок още с Хитлер: не трябва да се отстъпва пред диктаторите. Много размишлявах върху това. Този път конфликтът не е между лъжата и истината, както обикновено, а между истината и силата. Истината е еднозначна: Русия нападна Украйна само заради личните амбиции на Путин. Той иска да си осигури място в историята като голям водач.

Какво означава това за Запада?

Да кажеш на Путин, че лъже, в момента нищо не означава. Неговите лъжи непрекъснато се менят. Той твърди, че украинците щели да употребят биологически оръжия, че чрез птици били разпространили коронавируса в Русия. Каква глупост. Освен това той казва, че украинците искат да завладеят руските ядрени оръжия. Още една глупост. Твърди също, че американците искат да нападнат Русия през Украйна. Това също не е истина. Магията на Путин е в неговата способност да излъчва власт и сила.

Срещу вас е задействан Параграф 207.3 за „дискредитиране на въоръжените сили на Руската федерация“. Какво означава това?

Заплашват ме 15 години затвор.

Има и позитивна страна: тъкмо на писателите е отредено голямо значение.

С удоволствие бих се отказал от такъв вид оценка. Ала може да се разглежда и като знак за промяна. В един авторитарен режим все още можеш да изразиш критично мнение, защото съществуват множество гласове. Контрол се упражнява само върху най-силните. Ала в една диктатура всички трябва да казват едно и също. Дори един-единствен критичен глас дразни. В една фашистка, империалистическа диктатура, каквато днес представлява Русия, всяка критика бива превърната в мълчание. Освен това не ме възприемат само като писател.

А как?

Пишех коментари за „Новая газета“, докато съществуваше, в Туитър съм, имам 200 000 последователи в Инстаграм. Заради един пост срещу войната се озовах в списъка на издирваните лица. И нещо, което при нас е твърде популярно, давах интервюта и ги качвах в Ютюб, с два или дори седем милиона гледания.

Войната ви върна към вашето журналистическо минало?

Нещата, които се случиха след 24 февруари, бяха твърде драматични и еднозначни, за да си мълчиш. Неоправдана война в сърцето на Европа. Имах приятели в Украйна, също и колеги. Ако бях замълчал, щях да се чувствам предател. Защо са ми тези последователи в социалните медии? Не за да си продавам книгите! Използвам ги, за да насоча вниманието към важни теми.

Повече последователи от вас има комедиантът Максим Галкин, който също е обявен за враг на държавата. Неговата съпруга Алла Пугачова прояви солидарност. Какво означава това?

Наистина е от съществено значение. Той е телевизионен любимец, ала тя е икона. Тя олицетворява носталгията по Съветския съюз, която Путин насърчава. Основната публика на Путин, хората над 40 години, са и нейната основна публика. Когато тя каже: ние сме срещу завоевателната война, това е много, много важно. Тя има невероятен авторитет сред населението. Когато тя каже: нашите войници умират за илюзорни цели, Путин трябва да го заболи. Галкин, нейният мъж, говори на по-младите хора, между 30 и 40 години. И неговото поведение е от голямо значение, защото повечето творци доскоро мълчаха. Някои открито подкрепиха войната, но те са малцинство. Повечето обаче и до днес мълчат. Много критици като Виктор Пелевин и Владимир Сорокин отдавна са в Германия, както и Виктор Ерофеев. Дмитрий Биков, който беше нападнат със същата отрова като критика на Кремъл Алексей Навални, в началото на войната се премести в САЩ. Обаждането на Алла Пугачова може да предизвика промяна.

Още повече че Путин залага на икони. Когато ставаше дума за промяна в конституцията, за да може да остане по-дълго президент, през март 2020 г. той пусна да говори първата космонавтка Валентина Терешкова.

Беше много тъжно. Той не можеше да възкреси Юрий Гагарин, но и Валентина Терешкова с нейната реч беше твърде неуместна. Русия е страна, която бързо старее. Ние очевидно нямаме достатъчно млади хора, за да ги хвърлим във войната. Путин стана на 70, той всъщност е пенсионер. И започна война. Когато днес обявява мобилизация, това означава, че въоръжените сили от 160 000 души вече са изчерпани. Къде отидоха? Защо се нуждаем от още 300 000 души? Ала понеже това е специална операция, не война, Путин не трябва да обяснява.

Значи не е само евфемизъм?

При една специална операция той не е длъжен да оповестява жертвите, нито собствените, нито от украинска страна. Ако беше обявил официално война, щеше да е задължен да го прави съгласно международното право.

Останаха ли независими информационни източници?

В Русия има близо 20 млн. потребители на Инстаграм, но всички платформи на Мета – включително Фейсбук и Туитър, са обявени за „екстремистки“. А ВКонтакте работи в тясно сътрудничество с полицията.

Алексей Навални е в Туитър, неговите съобщения могат да се следват.

Да, могат. Преди всичко в Телеграм има канали, които са независими.

Вашите книги всъщност могат ли да се купят?

Не са забранени, ала много книжарници ги извадиха от асортимента си. Ние имаме голяма традиция на избързващо послушание. Но аз ги предоставих в Телеграм за сваляне като ПДФ.

Братя Стругацки бяха прочути съветски фантасти, популярни преди всичко защото в произведенията им се откриваха паралели с настоящето. Вие сте известният руски фантаст на нашето време. Как се отнасяте към актуалността на вашите романи?

Никога не съм възприемал моите книги като научна фантастика. Дистопия е по-точно. Проекция в бъдещето на тенденциите на обществени извращения. Не исках да предупреждавам, а описвах нещата, както биха могли да се развият. В първата ми книга „Метро 2033“ става дума за това, че старата идеология на ХХ век получава втори живот. А днес Владимир Путин обяснява на своето население, че нападението над Украйна е продължение на войната, която някога руските комунисти са водили с нацистите, само че този път те са в Украйна. Това е чудовищно. Получих огромно количество съобщения от мои читатели в Украйна, които пишат: „Днес ние живеем във вашите книги“. Пращат снимки от киевските и харковските станции на метрото, които обитават, и разказват, че и те като моя герой Артьом могат да се движат само по тези тунели, защото горният свят е разрушен от руските бомбардировки.

Веднага след публикуването на обявата за издирването ви берлинският ПЕН клуб ви обяви за почетен член. Това беше в началото на юни. Днес какво може да се направи за вас?

Най-важното е Западът да не се огъне пред Путин. Точно сега, след обявяването на мобилизацията. Ние, емигрантите, засега сме изгубили родината си. Европа обаче трябва да се придържа към своите принципи и да защитава свободата, колкото и патетично да звучи. Аз ще оцелея.

Превод от немски Людмила Димова