Нека да не е текст за войната

Как трябва да говорим за войната? Как трябва да се справим с интонациите, в които има толкова много отчаяние, гняв и болка, но същевременно и сила, и готовност да не изоставяш своите, да не отстъпваш? Мисля, че проблемът с формулирането на най-важното днес не е само наш: светът, който ни слуша, понякога се затруднява да разбере едно просто нещо – че когато говорим, показваме високо ниво на езикова емоционалност, напрежение и откритост. Украинците не трябва да се оправдават за емоциите си... [...]

По Бернхард, ама не съвсем

Валентин Калинов не само прилича на Бернхард, той е и различен. И не единствено защото австрийският писател предпочита романите и драмите, но също и в нещата, които двамата описват, и в начина, по който ги описват. Българският автор съзнателно прескача Бернхард, за да стигне до едри метафизически мъглявини, които австриецът ненавижда и го декларира неведнъж; така Валентин Калинов пише и по Бернхард, но и отвъд Бернхард. Второ, Бернхардовата прицелна провокация и Калиновата прицелна провокация се разминават... [...]

Подвижницата Малина

„Книга за Малина“ събира много гласове на приятели, критици, творци, които пишат като пред Малина. А писането пред Малина вече е писане пред едни отворени небеса. Все едно че тази Книга е лексиконът на Малина, но вместо тя да го дава на приятели, както едно време давахме своите на онези, чието мнение и внимание търсехме, за да научим за себе си, да се сближим и да заобичаме, ръката на поета Иван Цанев подава този лексикон. Малина вече я няма и той събира миналото и бъдещето на своята жена спътница. [...]