Разказът за изгубеното време. Разговор с Юлиан Жилиев

Разказът за изгубеното време. Разговор с Юлиан Жилиев

Какво означава „чист разказ“? Чист наратив извън автобиографичния разказ? Припомням си казаното от Бланшо: „без примес, без друго в него освен същностното – същността, която предава себе си на писането в онези привилегировани мигове, в които се прокъсва конвенционалната повърхност на битието“. Или с думите на Пруст: „самите ни фрази и епизодите трябва да бъдат направени от прозрачната субстанция на най-хубавите ни минути, когато сме вън от реалността и настоящето; от такива циментирани капки светлина (трябва да бъдат) стилът и фабулата на една книга“. Впрочем това „чисто време“ у Пруст са възвърнати усещания, преобразувани в територия на въображението. В този смисъл романовото пространство в „По следите на изгубеното време“ е ясно структурирано: откъм „страната на Германт“ и откъм „страната на Суан (или на Мезеглиз)“, обединени накрая в „отново намереното“ или „преоткритото“ време. В статията си върху стила на Флобер Пруст определя композицията на романа си като „очертана с широк разтвор на пергела“ и недоволства, че някои прибързано гледат на произведението му като на сбирка от спомени. После уточнява, че за преход от един план към друг е използвал не някакъв факт, а това, което е намирал за по-чисто, по-ценно като връзка – един феномен на паметта. И добавя, че „разказвачът, който казва „аз“, невинаги съм аз“. [...]

Смъртта на катедралите

Днес няма социалист, отличаващ се с вкус, който да не съжалява за щетите, нанесени от Революцията на нашите катедрали, за съсипаните статуи и изпочупените витражи. По-добре е обаче да плячкосаш една църква, отколкото да я запуснеш. Докато се отслужва литургия, колкото и да е опустошена църквата, в нея има живот. В деня, в който една църква бъде запусната, тя е мъртва, дори като исторически паметник да е защитена, защото тя не е музей... „Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие“ (Иоан. 6:55). [...]

Из малко слово за Пруст, което държах на моя 40-и рожден ден

Хедонизмът на Пруст не може да бъде разбран без идеята за представителството. Самият Пруст с удоволствие се изявява като представляващ бедните и обезнаследените. Той е изцяло проникнат от дълга – това е едно второ удоволствие – действително да изживее не само удоволствието за всички, но и удоволствието на всяко място и във всичко, което се връща отново като негово притежание. Намерението непременно да бъде спасено наслаждението е истинска страст за Пруст... [...]