Игра на жертва
Реч пред Съвета за сигурност на ООН относно руската реч на омразата, произнесена на 14 март 2023 г. на заседанието, свикано от Руската федерация за обсъждане на „русофобията“
Госпожи и господа,
Заставам пред вас като историк на региона, като историк на Източна Европа и по-конкретно като изследовател на масовите убийства и политически мотивираните зверства. Благодаря за поканата да изложа мнението си за употребата на термина „русофобия“ от официални представители на руската държава. Смятам, че подобна дискусия може да допринесе за изясняването на някои специфични особености в руската агресивна война срещу Украйна и незаконната окупация на украинска територия от Русия. Ще говоря кратко и ще се огранича до два основни аргумента.
Първият е, че вредата за руснаците и вредата за руската култура е последица най-вече от политиката на Руската федерация. Ако сме разтревожени от вредата, понасяна от руснаците и руската култура, тогава трябва да изпитваме тревога от политиката на руската държава.
Вторият ми аргумент е, че терминът „русофобия“, поставен на обсъждане днес, по време на тази война, е експлоатиран като част от една имперска пропаганда, в която агресорът се опитва да се представи за жертва. През изминалата година тази дума беше употребявана като оправдание за руските военни престъпления в Украйна.
Нека започна от първия аргумент. Когато разглеждаме „русофобията“, изходната ни точка е разбирането, че изпитваме тревога от вредата, която „русофобията“ нанася на руснаците. Това е отправна точка, която напълно споделям. Споделям тревогата за руснаците. Споделям също и тревогата за руската култура.
Нека припомним обаче някои от действията през изминалата година, причинили най-голяма вреда на руснаците и на руската култура. Накратко ще изброя десет от тях:
1. Принуждаване към емиграция на най-креативните и продуктивни руски граждани. Руското нашествие в Украйна принуди около 750 000 руснаци да напуснат Русия, сред които бяха и най-креативните и продуктивни хора. Това нанесе непоправима вреда за руската култура и е последица от руската политика.
2. Унищожаване на независимата руска журналистика, в резултат на което руснаците бяха лишени от възможността да познават света около тях. Това също е последица от руската политика и нанася непоправима вреда на руската култура.
3. Цялостна цензура и репресии върху свободата на словото в Русия. В Украйна можете да кажете каквото желаете, на руски или украински. В Русия нямате това право. Ако в Русия се появите с плакат, на който пише „Не на войната“, вие ще бъдете арестуван и много вероятно ще бъдете осъден да лежите в затвора. Ако в Украйна се появите с плакат, на който е изписано „Не на войната“, независимо от кого това е написано, няма да ви се случи нищо. Русия е страна с един основен език, на който много малко може да бъде изказано. Украйна е страна с два основни езика, на които може да кажете каквото пожелаете.
Когато посещавам Украйна, хората споделят с мен информации за руските военни престъпления и на двата езика – на руски или украински, в зависимост от своите предпочитания.
4. Атака срещу руската култура чрез цензурирането на учебниците, отслабване на руските културни институции в страната и унищожаване на музеи и неправителствени организации, посветили дейността си на руската история. Всичко това е дело на руската политика.
5. Извращаване на паметта за Великата отечествена война чрез водените агресивни войни през 2014 и 2022 г., в резултат на което се стигна до лишаването на всички бъдещи поколения руснаци от това наследство. Това също е дело на руската политика. И тя нанася голяма вреда на руската култура.
6. Омаловажаване на руската култура по света и слагането на край на това, което беше наричано „русский мир“, руския свят в чужбина. В миналото в Украйна имаше много хора, които бяха приятелски настроени към Русия и към руската култура. Последицата от двете руски нападения е, че на това бе сложен край. И тези нападения бяха дело на руската държавна политика.
7. Масовите убийства на рускоговорещи в Украйна. Агресивната руска война в Украйна е отнела живота на далеч повече рускоговорещи хора от което и да било друго действие.
8. Нападението на Русия над Украйна стана причина за масова загуба на живот на руски граждани, взимащи участие като войници в тази агресивна война. Вече са убити или трайно пострадали около 200 000 руснаци. И това, разбира се, е дело на руската политика. Дело на руската политика е и изпращането на млади руснаци, които да умират в Украйна.
9. Военни престъпления, травма и вина. Последица от тази война е, че цяло едно поколение млади руснаци, оцелели след нея, ще бъдат въвлечени във военни престъпления и ще носят травмата от вината за това до края на живота си. А това нанася голяма вреда на руската култура.
Тази вреда на руснаците и срещу руската култура бе нанесена от самото руско правителство, основно през последната година. Следователно, ако сме истински загрижени за вредата, нанасяна на руснаците, това са част от нещата, над които трябва да помислим.
Но вероятно най-тежката вреда, нанесена от руската политика срещу руснаците, е следната.
10. Устойчивото обучение и образоване на руснаците да вярват, че геноцидът е нещо нормално. Виждаме го в многократните твърдения на президента на Русия, че Украйна не съществува. Виждаме го в геноцидните фантазии на руските държавни медии. Виждаме това през годината да бъде изговаряно от държавната телевизия, която достига до милиони или десетки милиони руски граждани всеки ден. Виждаме го, когато руската държавна телевизия представя украинците като свине. Виждаме го, когато руската държавна телевизия представя украинците като паразити. Виждаме го, когато руската държавна телевизия представя украинците като червеи. Виждаме го, когато руската държавна телевизия представя украинците като сатанисти или като вампири. Виждаме го, когато руската държавна телевизия обявява, че украинските деца трябва да бъдат давени. Виждаме го, когато руската държавна телевизия заявява, че украинските домове трябва да бъдат изгорени заедно с хората в тях. Виждаме го, когато по руската държавна телевизия се появяват говорители, които настояват: „Те изобщо не трябва да съществуват. Трябва да ги екзекутираме чрез разстрел“. Виждаме го, когато по руската държавна телевизия се появяват говорители, които казват: „Ще избием 1 милион, ще избием 5 милиона, можем всички ви да унищожим“, говорейки за украинците.
Ако сме истински загрижени за вредите срещу руснаците, щяхме да бъдем разтревожени и от това, което руската политика причинява на руснаците. Твърдението, че украинците са „русофоби“ представлява още един елемент от руската реч на омразата по руската държавна телевизия. В руските медии останалите твърдения за украинците се смесват с твърдението, че украинците са русофоби. Така например в изказването си по руската държавна телевизия, в което говорителят предложи унищожаването на всички украинци, той мотивира искането си с твърдението, че те проявявали „русофобия“.
Твърдението, че украинците трябва да бъдат избивани, защото страдат от психично заболяване, известно като „русофобия“, нанася вреда на самите руснаци, тъй като ги възпитава в геноцид. Ала разбира се, това твърдение носи още по-голяма вреда за украинците.
С което стигам до моя втори аргумент. Терминът „русофобия“ е реторична стратегия, която познаваме от историята на империализма.
Когато една империя напада, империята настоява, че е жертвата. Реториката, че украинците са „русофоби“, бива употребявана от руската държава като оправдание за тази агресивна война.
Езикът е много важен. Но още по-важен е контекстът, в който той се използва. Това се случва в контекста на руското нападение срещу самата Украйна, унищожаването на цели украински градове, екзекуцията на местни украински лидери, принудителното депортиране на украински деца, разселването на почти половината от украинското население, унищожаването на стотици болници и хиляди училища, умишленото атакуване на източниците на питейна вода и отопление през зимата. Това е контекстът. Това е, което се случва.
В този контекст терминът „русофобия“ бива използван, за да обоснове твърдението, че жертвата е една имперска сила дори когато тази имперска сила, Русия, води жестока война. В исторически план това поведение е нещо типично. Имперската власт дехуманизира истинската жертва и настоява, че тя е жертвата. А когато жертвата (в случая Украйна) започне да се съпротивлява срещу нападенията, убийствата и колонизацията, империята започва да настоява, че искането да се прекрати всичко това е нещо неразумно, болест. Че това е „фобия“.
Твърдението, че жертвите са ирационални, че страдат или са обзети от „фобия“, има за цел да отвлече вниманието от истинската жертва в реалния свят, където, разбира се, жертвата е пострадалият от нашествието, от войната и зверствата. Терминът „русофобия“ е имперска стратегия, чиято цел е да бъде изместено вниманието от една наистина агресивна война към чувствата на агресорите и по този начин се отклони вниманието от преживяванията на хората, пострадали най-много. Империалистът всъщност казва: „В тази ситуация ние сме единствените хора. Ние сме истинските жертви. И нашите наранени чувства са по-важни от живота на останалите хора“.
Военните престъпления на Русия в Украйна могат и ще бъдат осъдени от украинското правосъдие, защото те се извършват на украинска територия, а също така те ще бъдат осъдени и от международното право. С невъоръжено око можем да забележим, че става дума за агресивна война, за престъпления срещу човечеството и геноцид.
Употребата на думата „русофобия“ в този контекст, твърдението, че украинците са психично болни, а не че са обект на зверства, е колониална реторика. Това твърдение е част от по-обширната реч на омразата. Затова е важно и настоящото заседание: то ни помага да забележим руската геноцидна реч на омразата. Идеята, че украинците страдат от болест, наричана „русофобия“, се използва като аргумент за тяхното унищожаване, редом с аргументите, че те са вредители, паразити, сатанисти и т.н.
Настояването, че си жертва, когато всъщност си агресорът, не е защита. Подобно твърдение се превръща в част от престъплението. Речта на омразата, насочена срещу украинците, не е част от защитата на Руската федерация или на нейните граждани. Тя е част от престъпленията, извършвани от руски граждани на украинска територия. С настояването да се свика това заседание руската държава откри нов начин да признае тези военни престъпления.
(Следва второ изказване на Тимъти Снайдър в отговор на въпрос, зададен му от руския представител в ООН.)
Руският представител намери за уместно да ми зададе въпрос за източниците, които използвам, и аз с радост ще му отговоря.
Ако въпросът се отнася до източници, свързани с изявления на високопоставени официални лица от Руската федерация, ще насоча вниманието на руския представител към уебсайта на президентството на Руската федерация. Там ще открие речи на президента на Руската федерация, в които се отрича правото на съществуване на Украйна въз основа на твърдението, че Украйна е измислена от нацистите, където правото на съществуване на Украйна се отрича въз основа и на твърдението, че тя е измислена от комунистите, където правото на съществуването на украинците се отрича въз основа на твърдението за покръстването на един викинг преди хиляда години. Тук няма да се спирам на историческата валидност или логиката на тези аргументи. Само отбелязвам, че това са публични информации, че това са изявления на президента на Руската федерация. Също така Дмитрий Медведев, член на руския Съвет за сигурност, в своя Телеграм канал е давал многократни примери за геноцидния език, за който говоря днес.
За източниците, използвани от мен по отношение на руската държавна телевизия. Този въпрос е лесен. Руската държавна телевизия е орган на руската държава. Както казва самият президент на Руската федерация, руската държавна телевизия представлява руските национални интереси. Следователно изявленията, направени по руската държавна телевизия и други държавни медии, са важни не само защото са израз на руската политика, но и като знак за геноцидната мотивация на руското население. Това е валидно до такава степен, че самите водещи на руската телевизия понякога гласно изказват опасения, че биха могли да бъдат съдени за военни престъпления. По този въпрос насочвам вниманието на представителя на Руската федерация към видеоархивите на руските държавни телевизионни канали. За тези от вас, които не знаят руски, препоръчвам отличната работа на Джулия Дейвис. Тя е събрала на едно място архив от подходящи руски видеоматериали.
Ако въпросът за източниците се отнася за руските зверства в Украйна, те са добре известни и щателно документирани. Най-простото нещо, което руската държава може да направи, е да разреши на руските журналисти да предават свободно от Украйна. За всички останали най-лесно е просто да посетят Украйна, страна, която има демократично избран двуезичен президент, представител на етническо малцинство, и да зададат въпрос на хората в Украйна за войната на украински или на руски. Украинците говорят и двата езика, могат да ви отговорят и на двата.
Представителят на Руската федерация намери за уместно да атакува моята квалификация. Приемам този упрек от руската държава с чувство на гордост, защото това е просто един незначителен елемент от по-широката атака срещу руската история и култура. Изследванията ми са посветени, освен всичко друго, на документирането на масовите убийства на руснаци, включително по време на обсадата на Ленинград. В хода на кариерата си с гордост съм се учил от историци от Украйна, Полша и Европа, а също и от историци от Русия. Тъжно е, че водещи руски историци и руски учени нямат правото свободно да практикуват своите дисциплини в собствената си страна. Тъжно е, че организации като „Мемориал“, извършили героични усилия по изследването на руската нова история, сега са криминализирани в Русия.
Тъжно е също така, че законите за паметта в Русия не допускат открита дискусия за руската история. Тъжно е, че думата Украйна е забранена в руските учебници. Като историк на Русия, с нетърпение очаквам деня, когато свободната дискусия за вълнуващата руска история ще бъде възможна.
Говорейки за история, руският представител отрече съществуването на история на Украйна. Бих насочил руския представител към отличните изследвания на историци, които знаят както украински, така и руски, и най-вече към най-новата книга на моя колега Серхий Плохи от Харвард. Бих насочил вниманието и към моя открит курс по история на Украйна в университета в Йейл, който, надявам се, успява да открои значимостта на украинската история по-добре, отколкото бих могъл да направя тук.
Но най-вече бих искал да благодаря на руския представител за това, че ми помогна да изложа тезата, която се опитвах да защитя в моето изслушване. Исках да кажа, че не е редно представителят на една по-голяма държава да казва за една по-малка държава, че тя няма история. Това, което руският представител току-що заяви пред нас, е, че всеки път, когато украинците, в миналото или днес, настояват, че съществуват като общество, това е израз на „идеология“ или „русофобия“. Руският представител ни помогна, като даде пример за поведението, което се опитвах да опиша. Опитах се да посоча, че отричането на нечия друга история или квалифицирането ѝ като болест представляват колониално отношение с геноцидни последици. Една империя няма право да казва на една съседна държава, че тя няма история. Твърдението, че една държава няма минало, представлява геноцидна реч на омразата. Това заседание беше много полезно, тъй като ни помогна да направим връзката между руските думи и дела.
Превод от английски Момчил Методиев
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук