Култура / Брой 6 (2999), Юни 2023

„Стихотворения“, Константинос П. Кавафис, превод Иван Б. Генов, издателство „Колибри“, 2023 г.

Кавафогенеза и „породени от Кавафис стихотворения“ са понятия, с които свързваме нестихващия разговор между поезията на Константинос Кавафис и текстове на световни имена от различни национални литератури. (Специална антология включва 1531 стихотворения, вдъхновени от поезията му или тематизиращи самия Кавафис.) В разговора Кавафис се включват събеседници като Бертолт Брехт, Йосиф Бродски, У. Х. Одън, Иван Лалич и други. Всички те признават внушителността на влиянието, което поезията на александриеца оказва върху тях.

Къде е България в този разговор? През 1963 г. по повод 100 г. от рождението на поета излиза на български книжка от поредицата „Световни поети“ (превод Стефан Гечев, издателство „Народна култура“), малка книжка, но с „изключително въздействие върху българските литератори“, по думите на проф. Михаил Неделчев. Кавафис е превеждан многократно у нас, до преводите на Стефан Гечев се нареждат тези на Кръстьо Станишев, Атанас Далчев, Александър Муратов, Георги Мицков, Константинос Марицас, Милко Стоименов. Но общият поглед към тези преводи създава у читателя усещането не толкова за варианти, колкото за разностилие. Вероятно причина за това е трансфер на текстовете на Кавафис през език, различен от оригиналния гръцки.

Сега издателство „Колибри“ ни предлага нов, пълен превод на Константин Кавафис. Книгата включва целия общопризнат корпус – канона от 154 стихотворения. На практика това е пълното поетическо творчество на Кавафис, одобрено от самия автор, като са добавени и няколко от най-добрите му неиздадени приживе стихотворения.

БОГ ИЗОСТАВЯ АНТОНИЙ

Ако в среднощ внезапно чуеш вън
невидима по пътя да минава трупа
актьори с чудна музика и дивни гласове – и се почувстваш
низвергнат от съдбата и от твоите дела и помен
не е останал днес, и всички планове в живота ти
заблуда са били – недей рида, не страдай всуе.
И като мъж, готов отдавна, като пръв храбрец
сбогувай се със свойта Александрия, която си отива.
Недей се лъга и не казвай „сън
било е!“, или че слухът те бил подвел;
недей да храниш пак надежди голи.
И като мъж, готов отдавна, като мъж
безстрашен, който с право в тоя град се е оказал,
ти приближи се с твърда стъпка до прозореца,
и вслушай се разчувстван, но не се моли,
не се оплаквай, само слушай и се радвай
за сетен път на дивната мелодия
и тайнствените гласове на трупата и се сбогувай
със свойта Александрия, която вече не е твоя…

[1911]

Кавафис определя себе си като исторически поет. Действително немалко лирически образи и сюжети са свързани с династията на диадохите, но към достоверността е прибавена и мистификация. Казват, че пишел рядко и бавно. Чужд на всякаква публичност, той ограничавал читателската си аудитория, като разпространявал своите стихотворения, отпечатани на квадратна хартия, в петдесет екземпляра, които подарявал на приятели.

Българският момент в разговора Кавафис се допълва освен с преводите и със стихотворения. Езиковото опериране е с пряк цитат, реплика или дори със същото заглавие. Кавафис е обект и на научни изследвания в родното литературознание.

Изданието на „Колибри“ е със запазената библиофилска марка на издателството – безупречно художествено оформление и дизайн. Предговорът е от литературния историк и теоретик проф. Клео Протохристова. Поетическата версия на стихотворенията на Константинос Кавафис дължим на Кирил Кадийски.