Паскал и ние

Паскал е мислител на „величието и нищожеството на човека“. И държи на този изначален парадокс, който някои неправилно обръщат в аргумент за вездесъществото на науката или на държавата. „Човек не трябва да се смята равен с животните или с ангелите, нито да бъде в неведение за величието или нищожеството си, а трябва да съзнава и едното, и другото…“. Едва при прилагането на подобно критическо мислене бихме могли да разполагаме с истинската човешка мяра: „човек съзнава, че е нищожен; следователно той безспорно е такъв... [...]