Ужасяващ гений
Как можем да определим и ситуираме този ужасяващ гений, който надхвърля и своята, и нашата епоха с всичките им научни, интелектуални, духовни трансформации? Бароков писател в класическия век, янсенист сред католиците, песимист сред хуманистите, диалектик сред картезианците, вярващ сред учените, играч сред вярващите, Паскал не може да бъде отъждествен с никоя школа, с никое направление. „Аз съм сам“, Je suyis seul, живее, както пише той. Как да свържем многото, често противоположни пътища, които се пресичат в него? Строг и последователен ум, той стига до нас разпилян на фрагменти. Превъзходен мислител, възхитителен учен, изключителен християнин, за него не може да се каже, че е философ, „математик, проповедник, нито красноречив, а почтен човек“, т.е. изградена и завършена личност в изкуството на живота, универсалното качество, което той единствено харесва. Паскал е класик не защото е съвършен, а защото надхвърля забравите и раните на времето и все така ни говори за най-живите и страстни въпроси на нашето съществуване. Той знае, че ако пишещият иска да бъде разбран, трябва така да разсъждава, сякаш разговаря, и неговите мисли са „породени от обикновени житейски събеседвания“. [...]