Култура / Брой 9 (3002), Ноември 2023

„Над хиляда мъртви, 2900 ранени, стотици пленници и заложници. Всеки оцелял е историята на едно чудо. Проява на дух и смелост.“ Есе на известния израелски писател във френския „Л’Обс“

Неизброими чудеса, деяния на самоотверженост от страна на безброй войници и обикновени граждани, всяко от които е зов пред престъпната небрежност на отговорните лица от тайните служби, които от години бяха убедени – и ние заедно с тях – които вярваха, че няма по-могъщи от нас в региона, нито по-умели във военното дело.

Наблюдавам лицата на хората. Шок. Вцепенение. Свито от болка сърце. Повтаряме до безкрайност едни след други: кошмар, кошмар, несъпоставим с нищо друго. Неизречим. Думите са неспособни да го изразят.

Заедно с това дълбоко усещане за предателство. Предателство от страна на правителството към неговите граждани. Предателство към всичко, което е ценно за нас като граждани, като граждани на тази държава. Предателство към нейното особено и изискващо значение. Предателство към най-важния ѝ залог – националното огнище на еврейския народ – поверено на нашите ръководители. Което те би трябвало да закрилят със свята почит, нищо по-малко. Вместо това какво констатираме ние? Виждаме изоставянето на тази държава в полза на дребнави интереси, цинична политика, ограниченост и налудничавост.

Случващото се в този момент конкретизира цената, която Израел плаща поради факта, че се остави да бъде съблазнен, и то в продължение на години, от едно корумпирано управление, което се плъзна по опасна плоскост, която накълца институциите на правото и справедливостта, на военната и образователната система, което бе склонно да изложи всичко на заплаха, за да избегне това министър-председателят да се озове в затвора.

Трябва да се замислим над какво посегнаха през всичките тези години. Да си спомним колко енергия, размисъл и пари бяха пропилени в спектакъла на фамилията Нетаняху, напомнящ по драматургията си този на Чаушеску. Всички тези гротескни измами, които се извършваха пред стъписаните ни погледи.

През последните девет месеца, както е добре известно, милиони израелци манифестираха всяка седмица срещу правителството и неговия ръководител. Събитие с несравнимо значение, което целеше да върне Израел към него самия, към грандиозната му и възвишена идея, към неговия изначален идеал: основаването на държава, национално огнище на еврейския народ. И не само огнище: милиони израелци жадуваха да създадат либерална и демократична страна, привърженик на мира, която да е плуралистична, да зачита убежденията на всеки индивид. Вместо да се вслуша в онова, което му казваше протестното движение, Нетаняху предпочете да го дисквалифицира, да го окачестви като предателско, да вдъхва омраза срещу него, да разпали ненавист между отделните лагери. Дълго време и при всеки удобен случай той обявяваше до каква степен Израел е могъщ и най-вече: че е готов да отвърне на всяка заплаха.

Иди го разправяй днес на обезумелите от болка родители на бебето, захвърлено в страничното платно. Разкажи го на заложниците, разпределени като човешки лакомства между отделните палестински фракции. Разкажи го на твоите избиратели. Разкажи го на осемдесетте пробива в най-съвършеното ограждение на света.

„Хамас“ е авторът на този ужас

Но ни е забранено да се лъжем и да сеем объркване. Въпреки целия ни гняв срещу Нетаняху, приближените му и неговото поведение, ужасът на тези дни не е дело на Израел: „Хамас“ е неговият автор. Разбира се, че окупацията е престъпление, но връзването на цивилни лица – на деца и родители, старци и болни, за да бъдат убити един след друг хладнокръвно, е далеч по-ужасяващо престъпление. Дори в йерархията на злото съществува някакъв вид „градация“. Съществуват степени на злото, които здравият разум умее да различава. Виждаме клането на открито, виждаме как терористите на Хамас преследват на моторите си млади хора, докато друга част от тях все още танцува, без да си дава сметка какво е на път да се случи, виждаме как ги избиват на място, как ги преследват като дивеч и ги екзекутират с радостни възгласи…

Не знам трябва ли да ги третирам като „диви зверове“, но без съмнение извършителите са изгубили своя човешки облик.

Тези дни и нощи сме като сомнамбули. Полагаме отчаяни усилия, за да не гледаме ужасяващите видеа, да не чуваме слуховете. Какво ще стане с нас, когато се надигнем от пепелта и се върнем към съществуването си и когато през нас премине тъгата, съдържаща се в кратката фраза на поета Хаим Гури, произнесена веднага след войната за независимост: „Колко многобройни са тези, които не са вече сред нас“. Какво ще стане с нас, какви човешки същества ще бъдем след тези дни, след като видяхме онова, което видяхме? Как ще сме в състояние да започнем наново след тази катастрофа, след загубата на толкова неща, в които вярвахме, в които имахме доверие?

Един облог: след войната Израел ще бъде много по-надясно и много по-агресивен. Войната, която ни наложиха, издълба в съзнанието ни най-екстремистките стереотипи и предразсъдъци, които диктуват и ще задълбочат характеристиките на израелската идентичност. Идентичност, която ще включва от тук насетне травматизма от октомври 2023 г. в съдържанието на политиката на Израел. Поляризация, вътрешно разпокъсване. Нима 7 октомври 2023 г. погуби завинаги или замрази за години минималния шанс за автентичен диалог, поне някакво приемане на съществуването на друг народ? И какво казват днес шампионите на налудничавата идея за „двунационална държава“? Тези два народа, Израел и палестинците, които войната преобърна до неузнаваемост, ще могат ли да бъдат братовчеди и някой въобще вярва ли, че те биха могли да бъдат сиамски близнаци? Ще са необходими много години, години без войни, за да може въобще да се помисли за приемане и възстановяване. Междувременно можем само да предполагаме мащаба на омразите, разпространяващи се върху терена на действителността. Надявам се, моля се, да се намерят палестинци на Западния бряг, които въпреки омразата си към окупанта Израел да се разграничат с дела или с осъждане от онова, което сториха членове на техния народ. Аз като израелец нямам никакво право да им чета морал или да им диктувам тяхното поведение. Но като човек, като човешко същество, имам правата – и съм длъжен – да изисквам от тях човешко и етично поведение.

За да започнем да лекуваме близкоизточната трагедия

Преди известно време президентът на Съединените щати, министър-председателят на Израел и суверенът на Саудитска Арабия заговориха с ентусиазъм за мирно споразумение между Израел и Саудитска Арабия. Подобно споразумение трябваше да насърчи нормализацията на отношенията между Израел, емиратите и Мароко. Палестинците почти не са част от тези споразумения. Нетаняху, арогантен и преливащ от самоувереност – по собствените му думи – откъсна палестинския проблем от отношенията на Израел с арабските държави. Това споразумение има много общо със случилото се в „черната събота“ между Газа и Израел. Мирът, който Нетаняху искаше да създаде, е мир на богаташи. Опит да се заобиколи сърцето на конфликта. Последните дни са доказателство, че е невъзможно да започнеш да лекуваш близкоизточната трагедия, без да предложиш решение, облекчаващо теглото на палестинците.

В състояние ли сме да се дистанцираме от изтърканите формули и да проумеем, че онова, което се случва в момента, не може да се мисли според овехтели парадигми? Поведението и престъпленията на Израел в окупираните територии не оправдават онова, което се разкри пред очите ни. Говоря за изначалната омраза към Израел, за скръбната очевидност, че ние, израелците, ще заживеем от тук насетне във върховна бдителност и постоянна военна мобилизация. И може би след неспирното ни усилие да бъдем едновременно „Атина“ и „Спарта“, ще дойде ден, в който да можем да водим нормално съществуване, свободно от заплахи и страхове. Стабилен и сигурен живот. Живот, който ще има име: дом.

Превод от френски Тони Николов