Другата истина за човека

Ако преди спечелването на Нобеловата награда за литература през 2018 г. сигурно е имало читатели, които не са знаели името Олга Токарчук, днес едва ли има. „Емпузион“ е първият роман на Токарчук след спечелването на Нобела и въпреки сложността да пишеш след такава награда е доказателство за таланта, знанията и културата на авторката си. Странно звучи това заглавие, няма да каже нищо освен на тесните специалисти по старогръцка култура и философия. И това е толкова добре! Читателите сами ще открият смисъла на „емпузион“. [...]

Неонов Авел

Запомнила съм Мария Каро с „копривата, която е като език, набоден с / букви“ от самиздатското сп. „Мост“, после от сп. „Ах, Мария“ и най-вече от ризомната книга „Карта“, която преди години бях описала с теорията на Жил Дельоз и Феликс Гатари. Последваха книги ѝ „Жулиет Летърс“, „Дишащият хълм“, днешната „Сълза и сняг“. Ще нарека текстовете ѝ „контекстуални“ заради света, който създават около и вътре в себе си. Цялостната картина е стил и културология. Сегашното писане е като говорене, смирено и без амбиция за поанта. [...]

Новини от Франкфурт

75-ото юбилейно издание на Франкфуртския панаир на книгата с почетен гост Словения беше открито на 17 октомври 2023 г. в присъствието на словенската президентка Наташа Пирц Мусар, музикантите Бостиан Гомбач и Неич Скофич, писателката Миляна Кунта и световноизвестния философ Славой Жижек. Откриването завърши с двадесетминутна реч, която Жижек пренаписа, докато официалните лица произнасяха поздравителни речи, в които се осъждаше варварското нападение на терористичната организация „Хамас“. [...]

Като дълбок кладенец

„Галаад“ (2004) на Мерилин Робинсън е носител на Пулицър, попада на четвърто място в класация на американските литературни критици за най-добрите романи този век, а през 2019 г. – на второ място в списъка на „Гардиън“ за 100-те най-добри книги от 2000 г. насам. На всичкото отгоре излиза у нас в края на миналата година под логото на издателство „Лист“ с чудесна корица от Калина Мухова. Въпреки това е като невидима книга, може би поради присъщата скромност на героя си. [...]

(не)Поезия: думи в центрофугата

Винаги съм се чудел защо Илко Димитров, бидейки като пишещ предимно човек на мисълта, определя книгите си като поезия, а не като друг вид словесно изкуство, по-плътно пасващо на творческата му нагласа? От общо 18 авторски заглавия 14 са посочени като поезия, включително последното, „Веднъж през август”. Средният читател обаче трудно би признал книгата за поетическа, чак би настръхнал от неприемане. И да, би казал въобразеният среден читател, формата е стихотворна, но какви стихове са тия? [...]