Култура / Брой 9 (3002), Ноември 2023

Театрално четене на пиесата на Светлана Петрийчук „Финист – ясният сокол“ се състоя на 2 октомври т.г. в Читалище.то в София. Преводачи на текста са Иля Златанов и Майя Праматарова, по чиято инициатива беше четенето. Участваха актрисите Станка Калчева и Богдана Котарева, режисьор бе Василена Радева

Събитието, което екипът създаде безвъзмездно, беше в подкрепа на авторката на пиесата Светлана Петрийчук и на режисьорката Женя Беркович, която я поставя преди три години в Москва. Двете млади жени от Русия са арестувани и от 4 май 2023 г. са в предварителен арест в Москва, без все още да им е предявено обвинение. Арестът е извършен по донос от активисти на ултрадясна организация, а „експертната“ обосновка е на представители на измислената наука „деструктология“, които още преди две години излизат със статия, че спектакълът съдържал белези на идеологията на „Ислямска държава“ и оправдавал тероризма.

Реакцията извън Русия след ареста се изразява в преводи на текста на различни езици и представянето му пред публика. А „Новая газета“ с главен редактор нобеловия лауреат Дмитрий Муратов излезе с петиция, в която се казва: „Преследвайте убийците, а не поетите“. Споменава се и действителният повод за арестуването на Беркович – проукраинската ѝ позиция и нейната антивоенна поезия. В деня, когато Русия нападна Украйна, тя излиза сама на протест и е арестувана. Освен това нейните феминистки възгледи в Русия се смятат за не по-малко опасни от ислямистките. Женя Беркович е учила режисура при Кирил Серебренников в школата студия МХАТ. През 2013 г. поставя в „Гогол център“, театъра на Серебринников, „Руската красавица“ по романа на Виктор Ерофеев. Нейната тема е човекът като жертва на социалните и исторически условия. Има постановка за момичета, израснали по време на грузинско-абхазкия конфликт, както и спектакъл за съдебното дело срещу Йосиф Бродски.

И документалната пиеса „Финист – ясният сокол“ е изградена върху диалог между съдия и подсъдима, а в основата ѝ са протоколи от реални съдебни заседания. Авторката, Светлана Петрийчук, се занимава с международна журналистика и документално кино. Учила е кино в Лос Анджелис и театър в Москва, при известните режисьори Кама Гинкас и Михаил Угаров. Разглежда социални теми в пиесите си. През 2022 г. спектакълът „Финист – ясният сокол“ получава четири номинации за Златна маска и взима две от престижните награди, едната от които за драматургия.

Пиесата възстановява реални истории на млади жени, омъжили се по Скайп за радикални ислямисти и заминали за Сирия. След завръщането си в Русия са осъдени за подпомагане на терористи. В рамката на народна приказка за Финист са вписани актуалните събития и езикът на съдебните протоколи. В приказката селското момиче Марюшка си пожелава вълшебно перце от ясния сокол Финист, а после се отправя на път, за да го спаси. 

Преводачът Иля Златанов отбеляза, че в текста се наслагват три пласта – руският фолклор, ислямската терминология и съдебният език. От друга страна, разпитът на подсъдимата се прекъсва от инструкции как се носи хиджаб, как се прави торта халал, от онлайн консултации с имам. В ролята на съдията влезе Станка Калчева, колективният образ на Марюшка, търсеща своя Финист през девет земи в десета, пресъздаде Богдана Котарева. Първата – строга и обвиняваща, по-скоро прокурор, отколкото съдия, втората – плаха, объркана, озовала се между две заплахи – живота сред ислямски терористи и затвора, който я очаква в родината.

В преплитането на иносказателното и документалното много ясно се разкрива защо наивните, жадни за внимание и обич жени се поддават на манипулация, как преминават незаконно границата и попадат в среда, която се оказва съвсем различна от очакваната, превръща ги в безгласни слугини и ги принуждава да приемат исляма. Разказите на момичетата са автентични, а публиката е оставена сама да отсъди за техните грешки и вини. Но не е трудно да се долови социално-критичният дух на пиесата.

Преди години, когато беше арестуван Кирил Серебренников, нарекоха неговото дело „театрално“, но властите тогава не се осмеляват да го преследват за творчеството му, обвиняват го във финансови злоупотреби. Делото срещу Петрийчук и Беркович обаче с основание се определя като първото по същество „театрално дело“ в Русия през XXI в.